Калмарска уния
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калмарската уния е поредица от лични унии, започнали през 1397 г. и обединяващи трите царства на Дания, Норвегия и Швеция под властта на един монарх. На отделните части е даден суверинитет, но не и независимост. Проблемите в разпределянето на областите на влияние предизвикват бавно отслабване през 30-те години на XV в. и пълно разпадане на 6 юни 1523 г.
Съдържание |
[редактиране] Начало
Началото на унията е поставно от датската кралица Маргарета I (1353–1412), след разгрома на шведския крал Албрект Мекленбургски. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I , са причината за победата над Албрект Мекленбургски през 1389 г. Албрект е неспособен да плати налога, за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град Калмар. За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на 17 юни 1397 г., племенника на Маргарета I - Ерик Померански.
[редактиране] Конфликти
Швеция е страдала от честите войни на Дания с Шлесвиг, Холщайн, Мекленбург и Померания, заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският царски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт). Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран (1438-1439) и заменен от бездетния Кристофър Баварски. След смъртта на Кристофър през 1448 г., Швеция издига Чарлз VIII като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Чарлз VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията, водят до решението на датския кралски съветник, да провъзгласи Кристиан I Олденбургски за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.
Завземане на Швеция от датския крал Кристиан II, и последвалата Стокхолмска кървава баня през 1520, водят до нови бунтове от шведска страна. След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през 1521 краят на унията е бил предизвестен.
[редактиране] Разпадане
След множество бунтове и войни през 1520 и 1521 г., запазването на единството е било невъзможно. Калмарската уния просъществува до 6 юни 1523, когато е декларирана независимостта на Швеция с провъзгласяването на Густав Васа за крал. Тази дата се смята основаването и обединението на съвременна Швеция.
[редактиране] Празнуване
От 2005 г. 6 юни е въведен като национален празник на Швеция. Преди тази дата, денят е честван с тържество в Стокхолм, на което шведския крал Густав XVI е раздавал флагове на различни организации в Швеция.
[редактиране] Юбилеи
700-ната годишнина от Калмарската уния е чествана в град Калмар, с официалното присъствие на държавните глави на Дания, Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия.
