Кюрди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кюрдите са народ с ярко изразени и ясно очертани етнически признаци, живеещи от хилядолетия в своята историческа родина, която наричат Кюрдистан (тоест страна на кюрдите) и заема части от днешните държави Турция, Ирак, Иран и Сирия. Говорят на кюрдски език.

[редактиране] Произход

Според съвременните представи кюрдите са възникнали на основата на хуритите, асимилирани от персите и наследили видоизменен персийски език с много добавени хуритски думи. В полза на тази хипотеза говори наличието в кюрдски език на ергативна конструкция, свойствена на хуритски език, но несвойствена нито на персийски език, нито на други индоевропейски езици.

[редактиране] Религия

Мнозиинството от вярвающите кюрди са мюсюлмани - предимно сунити, но има и шиити. Освен тях към 2 млн. са привърженици на доислямската религия „езидизъм“, наричащи се „езиди“.

[редактиране] Разселение

Кюрдистан, като страна на кюрдите, е разделен между Турция, Ирак, Иран и Сирия. Те са съхранили своя език, самобитни черти, традиции и култура. Опитите на чуждите завоеватели да ги асимилират досега са се провалили.

Днес кюрдите наброяват, по разни оценки, от 20 до над 30 млн. души. В Турция живеят 14-15 млн. кюрди, в Иран — около 4,8-6,6 млн., Ирак — около 4-6 млн. и Сирия — около 1-2 млн. Близо 2 млн. кюрди са разпръснати по Европа и Америка, където са създали мощни и организирани общности. В страните на бившия СССР живеят 200—400 хил. кюрди - главно в Азербайджан и Армения.