Либерална партия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.
Партии в България до 1989 |
|---|
| Източна Румелия |
| Либерална партия |
| Народна партия |
| до средата на 1880-те |
| Либерална партия |
| Консервативна партия |
| до началото на 1920-те |
| БРСДП (т.с.) |
| БЗНС |
| БРСДП |
| Народнолиберална партия |
| Младолиберална партия |
| Либерална партия |
| Радикалдемократическа партия |
| Демократическа партия |
| Прогресивнолиберална партия |
| Народна партия |
| до средата на 1940-те |
| БКП |
| БЗНС Пладне |
| БЗНС Врабча 1 |
| БРСДП |
| Радикална партия |
| Демократическа партия |
| ОНПП |
| Националлиберална партия |
| Демократически сговор |
| Народен сговор |
| до 1989 |
| БКП |
| БЗНС |
Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1887. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.
От Либералната партия се отделят:
- 1883 — бъдещата Прогресивнолиберална партия
- 1886 — бъдещата Народнолиберална партия
- 1886 — бъдещата Либерална партия (радослависти)
Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.
Съдържание |
[редактиране] История
Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков.
Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879, но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 и сформира две самостоятелни правителства — начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880-1881). След преврата от 1881 Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.
През 1883 Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.
През 1884 основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886.
При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894, тя става основата на Демократическата партия.
[редактиране] Участия в правителства
- Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 — 10 декември 1880) — самостоятелно
- Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 — 9 май 1881) — самостоятелно
- Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 — 21 август 1886) — самостоятелно
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Илия Цанов
- министерство на вътрешните работи — Петко Славейков, Никола Сукнаров, Петко Каравелов
- министерство на народното просвещение — Райчо Каролев
- министерство на финансите — Петко Каравелов
- министерство на правосъдието — Васил Радославов, Гаврил Орошаков
- министерство на обществените сгради, земеделието и търговията — Петко Каравелов
- Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 — 28 август 1886) — временно правителство
[редактиране] Видни дейци
- Петко Каравелов (1843-1903)
- Васил Радославов (1854-1929)
- Михаил Сарафов (1854-1924)
- Петко Славейков (1827-1895)
- Стефан Стамболов (1854-1895)
- Никола Стойчев (1845-1899)
- Никола Сукнаров (1848-1894)
- Драган Цанков (1828-1911)
- Илия Цанов (1835-1901)
[редактиране] Част Програма на либералната партия, октомври 1897г.
- Чл.1. Поддържание Конституцията, като при благоприятни времена бъде разширена в по-либерален и демократически дух.
- Чл.2. Пълно самоуправление в общините и окръзите.
- Чл.3. Намаление на данъците.Намаление на разходния бюджет на държавата.
- Чл.4. Безплатно обучение във всички учебни заведения.
- Чл.5. Безплатна медицинска помощ.
- Чл.6. Недопущане никакви концесии. Естествените богатства на страната да се експлоатират от самата държава.
- Чл.7. Рационално подобрение на земеделието и скотовъдството и всички отрасли на поминака.
- Чл.8. Покровителстване на кооперативното производство.
- Чл.9. Временно и според нуждите покровителствана министерска система...
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]
