Драган Цанков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Драган Цанков български политик |
|
 |
|
| Роден: | 25 октомври 1828 Свищов, днес България |
|---|---|
| Починал: | 11 март 1911 София, България |
Драган Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.
Той е народен представител в I Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880-1881 г.), IV (1884-1886 г.), X (1899-1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902-1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 г. — 21 август 1903 г.
Драган Цанков учи в Свищов, Елена и Габрово, а след това в Одеса и Киев. От 1848 г. до 1850 г. е учител в Галац. По-късно учи във Виена, открива печатница в Свищов, която през 1855 г. пренася в Цариград. По това време той става привърженик на униатството и издава униатския вестник България (1859-1863 г.). През 1861 г. участва в посещението при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е обявен за епископ.
След неуспеха на унията през 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става чиновник в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869 г.) и Видинския (1869-1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. През 1876-1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува в Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание.
След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.
От 1884 г. възглавява Прогресивно-либералната партия, проруска група, отделила се от Либералната партия. През 1886 г. емигрира в Русия и се завръща в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов. В началото на 20 век се оттегля от политическия живот.
[редактиране] Библиография
- Граматика на български език (1852; на немски)
- Българска история (1866)
- Катехизис на представителското управление (1905)
- Материали за напомнюване на конституционно постановление на Българската конституция (1909)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Външни връзки
| Васил Друмев | >>> | министър-председател (7 април 1880— 10 декември 1880) | >>> | Петко Каравелов |
| Григор Начович | >>> | министър на външните работи и изповеданията (7 април 1880— 10 декември 1880) |
>>> | Никола Стойчев |
| Георги Тишев | >>> | министър на вътрешните работи (10 декември 1880— 29 декември 1880) |
>>> | Петко Славейков |
| Леонид Соболев | >>> | министър-председател (19 септември 1883— 11 юли 1884) | >>> | Петко Каравелов |
| Леонид Соболев | >>> | министър на вътрешните работи (19 септември 1883— 11 юли 1884) |
>>> | Петко Славейков |
| Михаил Хилков | >>> | и.д. министър на обществените сгради, земеделието и търговията (19 септември 1883— 2 октомври 1883) |
>>> | Тодор Икономов |
| Петко Каравелов | >>> | министър на вътрешните работи (21 август 1886— 24 август 1886) |
>>> | Васил Радославов |
