Консервативна партия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За британската партия вижте Консервативна партия (Обединено кралство).
Партии в България до 1989 |
|---|
| Източна Румелия |
| Либерална партия |
| Народна партия |
| до средата на 1880-те |
| Либерална партия |
| Консервативна партия |
| до началото на 1920-те |
| БРСДП (т.с.) |
| БЗНС |
| БРСДП |
| Народнолиберална партия |
| Младолиберална партия |
| Либерална партия |
| Радикалдемократическа партия |
| Демократическа партия |
| Прогресивнолиберална партия |
| Народна партия |
| до средата на 1940-те |
| БКП |
| БЗНС Пладне |
| БЗНС Врабча 1 |
| БРСДП |
| Радикална партия |
| Демократическа партия |
| ОНПП |
| Националлиберална партия |
| Демократически сговор |
| Народен сговор |
| до 1989 |
| БКП |
| БЗНС |
Консервативната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1884. С нея са свързани вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Отечество“.
Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.
Още през 1882 групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886-1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.
[редактиране] Участия в правителства
- Правителство на Тодор Бурмов (17 юли 1879 — 6 декември 1879) — самостоятелно
- Първо правителство на Климент Търновски (6 декември 1879 — 7 април 1880) — самостоятелно
- Правителство на Казимир Ернрот (9 май 1881 — 13 юли 1881) — самостоятелно
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Никола Стойчев
- министерство на народното просвещение — Михаил Сарафов, Константин Иречек
- министерство на финансите — Георги Желязкович
- министерство на правосъдието — Порфирий Стаматов
- Правителство без министър-председател (13 юли 1881 — 5 юли 1882) — самостоятелно
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Константин Стоилов, Георги Вълкович
- министерство на вътрешните работи — Григор Начович
- министерство на народното просвещение — Константин Иречек
- министерство на финансите — Георги Желязкович
- министерство на правосъдието — Георги Теохаров
- Правителство на Леонид Соболев (5 юли 1882 — 19 септември 1883) — самостоятелно
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Георги Вълкович, Константин Стоилов
- министерство на народното просвещение — Георги Теохаров
- министерство на финансите — Григор Начович
- министерство на правосъдието — Димитър Греков, Георги Теохаров
- министерство на обществените сгради, земеделието и търговията — Георги Вълкович, Григор Начович
- Второ правителство на Драган Цанков (19 септември 1883 — 12 януари 1884) — коалиция с умерените либарали
-
- министерство на финансите — Григор Начович
- министерство на правосъдието — Константин Стоилов
[редактиране] Видни дейци
- Марко Балабанов (1837-1921)
- Тодор Бурмов (1834-1906)
- Георги Вълкович (1833-1892)
- Димитър Греков (1847-1901)
- Тодор Икономов (1835-1892)
- Климент Търновски (1841-1901)
- Григор Начович (1845-1920)
- Константин Стоилов (1853-1901)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]
