Лингва франка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингва франка (Lingua franca), означаващо буквално „език на франките“ на италиански, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи. Той се е използвал за улесняване на комуникацията в Близкия изток. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорящи различни езици, с цел общуване помежду си.
Пример за лингва франка е суахили, който се говори в Източна Африка.
