Луна 19
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Апаратът Луна 19 | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | Космическа програма на СССР |
Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин |
Тип | автоматичен |
Основни цели | изследване на Луната |
Орбита/траектория | орбита около Луната |
Запуск | 28 септември 1971 г. Байконур |
Стартова установка | Протон 8K82K с Блок Д |
Маса | 5700 kg |
Важни събития | влизане в окололунна орбита |
Продължителност | 388 дни |
Състояние | |
Интернет страница | [ ] |
Оборудване | |
|
Луна 19 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Основните цели на мисията са изследване на гравитационното поле на Луната, както и радиационната среда, интензивността на гама лъчението и слънчевия вятър в окололунното пространство. Заснети са множество снимки на повърхността от орбита.
Луна 19 е първият от новото поколение апарати на конструкторското бюро Лавочкин, базирани на Луна 16, при които Луноходът е заменен с херметизиран отсек с инструменти.
Апаратът е ускорен по тракетория към Луната от паркова околоземна орбита на 28 септември 1971 г. и влиза в орбита около Луната на 2 октомври след две корекции на курса. Първоначалната орбита е кръгова на 140 km височина и с 40,58° инклинация.
Извършено е заснимане на планинските местности на южни ширини от 30° до 60° и източни дължини от 20° до 80°. Изследвана е формата и интензивността на лунното магнитно поле. Проведени са координирани изследвания с Венера 7 и 8, както и с Марс 2 и 3 с цел изследване на слънчевия вятър.
Последната радиосесия е проведена през октомври 1972 г, след извършване на над 4000 орбити.