Марко Семов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марко Семов български писател и публицист

Роден:	11 юли 1939 Априлци, България
Починал:	18 януари 2007 София, България

Марко Атанасов Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет "Климент Охридски" и член-кореспондент на БАН.

[редактиране] Биография

Роден е на 11 юли 1939 г. в квартал Видима на град Априлци, Троянско. Завършил е реална гимназия в Троян и висше икономическо образование в София.

Секретар е на министъра на вътрешната търговия Пеко Таков (1961-1962 г.), след което работи като журналист във вестник Работническо дело (1962-1972 г.).

До 1977 г. Марко Семов е главен редактор в БНТ и водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и "Предконгресни срещи". Уволнен е заради изречението: "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално", казано в ефир, и е пратен в БНР, където става шеф на редакция "Обществено-политическа".

През 1979-1984 г. отново е в "Работническо дело", този път като зам.-главен редактор. През 1983 г. е пратен на специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва.

След двумесечна командировка в Япония през 1984 г. публикува книгата "За Япония като за Япония". Тази книга, определена като "първи политически пътепис у нас", предизвиква раздразнение в Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от "Работническо дело".

В периода 1985-1987 г. е зам.-председател на Комитета за телевизия и радио и водещ на "Панорама" до май 1989 г., когато е уволнен заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата (обвинен в "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и "за обида на държавен глава")

В края на януари 2004 година Марко Семов влиза в Съвета за електронни медии от президентската квота на мястото на доцент Георги Лозанов.

Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.

[редактиране] Постижения

Марко Семов е Доктор по социология с дисертация на тема „Отрицателните явления при социализма" и доктор на филологическите науки с изследването си "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".

Автор e на повече от 50 книги - пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика, на тритомна "Българска народопсихология", както и на десетки монографии и стотици статии в периодичния печат по проблемите на общественото развитие и националната психология на българите.
Автор е на сценарии за игрални и документални филми, както и на стотици статии и предавания в БНР н БНТ.
Преподавател по народопсихология и есеистика в Софийския университет "Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Със своите лекции в СУ „Св. Климент Охридски" възстановява дисциплината Народопсихология.
Член е на Съюза на писателите, на Съюза на журналистите и на Съюза на учените в България.
Член-кореспондент на БАН, член на Френската академия за литература и изкуство, на Съвета за електронни медии и на Академическия съвет на Софийския университет. Дългогодишен член на Президиума на ВАК и на Висшия акредитационен съвет.
Три пъти носител на Наградата на читателите, както и на Наградата за литература на името на Йордан Йовков.