Филология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингвистика |
Теоретична лингвистика |
Лингвистични методи |
Същност на езика |
Езикът като знакова система |
Езикът като система |
Фонетика |
Говорен апарат |
Артикулационна фонетика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетична акустика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетично членение на речта |
Фонология |
Фонема |
Позиция на фонемата |
Опозиция на фонемата |
Дистрибуция на фонемата |
Звукови промени |
Фонетични промени |
Нефонетични промени |
Морфология |
Синтаксис |
Семантика |
Лексикална семантика |
Стуктурална семантика |
Стилистика |
Диалектология |
Приложна лингвистика |
Психолингвистика |
Социолингвистика |
Генеративна лингвистика |
Когнитивно лингвистика |
Компютърна лингвистика |
Дескриптивна лингвистика |
Историческа лингвистика |
Компаративна лингвистика |
Етимология |
История на лингвистиката |
Лингвистични школи |
Известни лингвисти |
Нерешени проблеми |
Думата Филология (от гръцки phileo - "обичам" и logos - слово) е позната от векове, но като термин с по-съвременно значение датира от XVIIIв. (Ф.Волф, 1777г.) Филология се използва в по-тесен смисъл - "занимания с текстове, главно стари", но и с по-широко значение - "изследване на език или езици и на текстове, създадени на него (тях), а дори и за именуването на обширна научна област, включваща езикознанието, литературознанието, фолклористиката, етнографията, странознанието, митологията и т.н.