Микеланджело Буонароти
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Микеланджело Буонароти италиански художник и скулптор |
|
 |
|
| Роден: | 6 март 1475 Капрезе, Италия |
|---|---|
| Починал: | 18 февруари 1564 Рим, Италия |
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Микеланджело е роден през 1475г. в Капрезе, малък град в Тоскана, зависим по това време от Флоренция. Той произхожда от благороднически род, син на Лудовико Буонароти Симони и Франческа Миниато дел Сера, и е потомък на графиня Матилда Тосканска. Баща му бил местен магистрат и за кратко време станал кмет на града, но загубил службата си скоро след неговото раждане. Тъй като родителите му нямали много време за него, ранните си години Микеланджело прекарва при дойката си и нейния съпруг каменоделец в градчето Сетиняно, където баща му притежавал каменна кариера. По късно той казва, че от там се е зародила неговата любов към скулптурата. Още когато малкият Микеланджело е на 6 години умира майката, оставяйки го заедно с баща му и четиримата му братя, за които той се грижи през целият им живот
[редактиране] Чиракуване и първи творби
Въпреки бурните протести на баща си, на 13-годишна възраст Микеланджело постъпва в работилницата на Доменико Гирландайо, добре познат по това време художник, който имал по-силно влияние от Мазачо. Там Микеланджело научава техниките на фреската, а след година чиракуване отива да учи в основаната от Лоренцо Великолепни академия. От 1489 до 1492 година той живее в Палацо Медичи във Вия Ларга, където изучава античното изкуство и среща много известни мислители на своето време, като Пико дела Мирандола, Марсилио Фицино и Анджело Полициано. През този период той прави своите първи самостоятелни творби – Мадоната на стълбите (1490-1492) и Битката с кентаврите (1491-1492). Лоренцо Великолепни умира през 1492 г., а през 1494-та Медичите са изгонени от Флоренция. След смъртта на Лоренцо, Микеланджело живее известно време в манастирската болница Санто Спирито, където подобно на Леонардо изучава анатомията на човешкото тяло, като прави дисекции на трупове. От престоя му там е останало едно негово Разпятие. Под влияние на проповедника Савонарола, известен със своите строги религиозни поучения, Микеланджело се насочва от антични към християнски сюжети. През 1494 г. той напуска Флоренция и отива първо във Венеция, после и в Болоня, където той приема част от тяхното изкуство и култура. От този период са останали негоеите скулптури Ангел със свещник и св. Петроний.
[редактиране] Пиета в Рим
През 1496 г. Микеланджело най-накрая пристига в Рим и остава там до 1501 г. Той посещава Флоренция няколко пъти през този период, но за кратко. Между 1497 и 1499 г. Микеланджело извайва за Ватикана първата си значителна творба – скулптурата Пиета, която му донася известност и слава. Тя е смятана за идеалното единство между класическа форма и християнски дух. Според легендата когато в Рим видели творбата, никой не можал да повярва, че е изваяна от толкова млад скулптор. Микеланджело се ядосал и се промъкнал през нощта, за да гравира името си по лентата на Дева Мария. Това наистина е единственото произведение на Микеланджело, носещо неговия подпис.
[редактиране] Давид във Флоренция
Завръщайки се във Флоренция през 1501 г., Микеланджело приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния Давид – символ на независимостта на Флоренция. Според някои неговата най-велика творба, статуята окончателно донася на Микеланджело репутация на изключителен скулптор. Още докато статуята бива пренасяна към мястото на поставяне на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, най-вероятно от завистливи конкуренти. Много по-късно след повреда тя е преместена в Галерията "Академия". През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и Леонардо да Винчи да изрисуват стените на Камерата на Съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на Битката при Кашина, а Леонардо по Битката при Ангиари. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, поддържащи единия от двамата. За жалост нито едната от творбите не бива завършена, а картона на Битката при Кашина е унищожен в гражданската война през 1512.
[редактиране] Гробницата на Юлий II
През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект грандиозната гробница на Юлий II, наскоро встъпилият в длъжност папа. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че той остава една от големите мечти на Микеланджело. След като той прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за стауите, папата по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства. Все пак скулптурът успява да изпълни някои от фигурите – Мойсей, Умиращият Роб и Непокорният Роб (незавършена). Постоянно прекъсваната му работа върху гробницата приключва през 1547 г., след 40 години и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и малофигурна. За един от вариантите са изваяни фигурите Победа и Клечащо Момче. Финалният проект е в църквата "Сан Пиетро".
[редактиране] Сикстинската Капела
- Основна статия Сикстинска капела
През 1508 г. Юлий премества художника да изпише тавана на Сикстинската капела. Микеланджело приема назначението, но от самото начало проектът на папа Юлий за изобразяване на дванадесетте апостола му се струва твърде прост. Той го замества със свой собствен проект, включващ повече от 300 библейски фигури. По това време е нещо нечувано църковен глава да позволи собственият му план да бъде променен от художник, но Юлий II приема проекта с голям ентусиазъм, въпреки че новият план щял напълно да промени първоначалния замисъл.
Изрисуването на огромният таван с големина 40 Х 14 метра отнема цели четири години, от 1508 до 1512 г. На най-високата част от потона Микеланджело поставя девет епизода от Книгата на Сътворението, като Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной и Потопът. В страничните части са изобразени по-второстепенни библейски епизоди, а също предците на Христа, седемте Пророци - Исая, Иеремия, Иезекиил, Даниил, Йона, Захария и Иоил и петте Сибили - Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска, Кумайска. Това е нещо невиждано дотогава. Не само че работата е толкова обширна по мащаб, но и никой художник не бил правил цял цикъл фрески без способна група помощници. За да привърши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и се налага да рисува легнал по гръб, а след като традиционната мазилка при него се проваля, той използва нов вид мазилка, забъркана от един от асистентите му. Недоволството от всички огромни трудности на начинанието той описва в дневника си и в своя сонет "В рисуване на Сикстинската Капела".
[редактиране] Гробницата на Медичи
След смъртта на Юлий II през 1513 г., двамата следващи папи Лъв Х и Климент VII препочитат да държат Микеланджело далеч от Рим и гробницата на Юлий II, така че той работи над гробницата на фамилията Медичи в църквата "Сан Лоренцо" във Форенция. За гробницата на Джилиано Медичи той извайва скулптурната композиция Ден и Нощ, а за Лоренцо Медичи - Утро и Здрач. Този проект също не е развит, въпреки че Микеланджело успява да завърши своите архитектурни и скулптурни проекти в Лорентинската Библиотека и Капела Медичи в "Сан Лоренцо". Капела Медичи е съборена малко преди проектът да бъде завършен; две от гробниците за нея са монтирани, тези на Джилиано ди Медичи и Лоренцо ди Медичи. За третата гробница Микеланджело вае последната си велика Мадона (незавършена), преди да напусне Флоренция през 1534 г. През този период, докато той обмисля гробниците, през 1527 Рим е нападнат и разграбен от Чарлз V. Флоренция използва възможността да свали от власт Медичите и да възстанови републиката. Като резултат, Флоренция е обсадена скоро след това. Микеланджело използва своите познания в инженерството да помогне укрепяването на града, но въпреки това Флоренция пада отново в ръцете на Медичите през 1530 г. Присъединяването на Микеланджело към републиканците естествено предизвиква недоволството на Алесандро ди Медичи, но през 1537 г. той е убит от Лоренцино, който има по-добро отношение към художника. Микеланджело ознаменува това събитие с бюста на Брут.
[редактиране] Късни творби
През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямата фреска на Страшният Съд на олтара на Сикстинската Капела. Далеч от продължение на тавана, това е съвсем различна творба с напълно различен изказ. Над 20 години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на Страшния Съд е мрачно; голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата, и дори Спасените се блъскат болезнено към опрощението. Творбата е официално открита на 31 Октомври 1541 г. Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската Капела, завършени през 1550 г., когато той е 75 годишен. Те са Превращението на Павел и Разпъването на св. Петър. Най-големите постижения на Микеланджело от този период обаче са архитектурни. През 1537-39 г. той получава поръчка да преустрои Кампидолио, върха на Капитолийския хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. Микеланджело е назначен за архитект на "Св. Петър". Катедралата е построена според плана на Донато Браманте, но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. Микеланджело продължава до последните си дни да пише поезия и извайва двете си изключителни и прочувствени Късни Пиети. Той работи над една от тях, Пиета Ронданини, само 6 дена преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 18 февруари 1564 г. на 89- годишна възраст, но е погребан във Флоренция според желанието му.
[редактиране] Кратка хронология
1475г. - Микеланджело се ражда на 6 март в Капрезе
1481г. - Умира майка му
1488г. - Чиракуване при братята Гирландайо
1490г. - Напуска Гирландайо и постъпва при Лоренцо ди Медичи
1491г. - Мадоната на стълбите и Битката с кентаврите
1494г. - Напуска Флоренция
1497/99г. - Завършва Пиета от "Св.Петър"
1501г. - Давид
1505г. - Сключва първи договор за гробницата на Юлий II
1508г. - Започва фреските на Сикстинската Капела
1513г. - Умира Юлий
1513/16г. - Скулптури на Роби за гробницата на Юлий II
1529г. - Проектира укрепления във Флоренция
1533/34г. - Приема поръчка за Страшния Съд; умира баща му
1542/45г. - Скулптурите Лия и Ракел за гробницата на Юлий II
1555/56 - Започва Пиета Ронданини
1561г. - Проектира купола на "св. Петър"
1564г. - Умира на 18 февруари
[редактиране] Външни препратки
- Уебсайт за Микеланджело Буонароти
- Фотогалерия на творби
- Експозиция на Микеланджелови творби
- Микеланджело в Olga's Gallery
- Скиците на Микеланджело - истински или фалшиви?
- Микеланджеловите модели
