Мокрени (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За едноименното село в Република Македония вижте Мокрени.

Мокрени Βαρικό
Мокрени Мокрени на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	698 (2001)
Надм. височина:	944 м
Геогр. положение:	40° 32' сев. ш. 21° 30' изт. д.
Пощ. код:	500 05
Тел. код:	24670-94

Мокрени или Мокрене (на гръцки димотики: Βαρικό, Варик̀о, катаревуса: Βαρικόν, Варик̀он) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 698 жители (2001).

[редактиране] География

Селото е разположено на 65 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) и на 21 километра западно от Кайляри в най-западната част на котловината Саръгьол близо до Руднишкото езеро в подножието на планината Вич.

[редактиране] История

Селото традиционно гравитира към Костур, а не към Лерин и в края на 19 век е част от Клисурската нахия на Костурска каза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Мокрени е показано като село с 90 домакинства с 260 жители българи.^[1]

Опожареното през Илинденското въстание Мокрени

В 1900 година според Васил Кънчов в Мокрени живеят 1 180 българи християни.^[2] Цялото село минава под върховенството на Българската екзархия още в 1877 година и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 464 жители, всичките българи екзархисти. В селото функционира българско училище.^[3] Мокренци участват активно в Илинденското въстание и на 28 август 1903 селото е опожарено до основи от турските войски и стотици мокренци емигрират в България.

След Балканската война нова вълна от мокренци поемат пътя на емиграцията към свободна България. Гръцките преброявания от 1913, 1920 и 1928 година показват съответно 764, 735 и 924 жители. В 1926 селото е преименувано на Варикон. В 1932 година в Мокрени има 195 българогласни семейства. Преброяването от 1940 показва 1 247 жители. В 1945 година в селото живеят 690 славофони, 200 от които с "негръцко национално съзнание", 90 с гръцко и 400 с "неустановено национално съзнание". Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Варикон заедно с Екши Су, Загоричани и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Мокрени е образуван български клуб, а много от жителите му влизат в българската защитна организация Охрана.

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, в която загиват около 150 жители на селото, а много емигрират. Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 798, 863 и 799 жители.

Селото традиционно е прочуто със своя висококачествен боб. Всяка година на Успение Богородично - 15 август в Мокрени се провежда Фестивал на боба.

[редактиране] Родени в Мокрени

Никола Андреев (Алай бей) (1879 - 1911), български революционер и учител
Никола Милев (1881 - 1925), виден български историк и публицист

[редактиране] Бележки

↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Деми в Ном Лерин (Флорина)