Мунтения

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Kaрта на Румъния, в жълто е показана Мунтения

Мунтения е историческа област на територията на Румъния, частта от Влашко на изток от река Олт. В чуждоезични източници може да се срещне още като „Голяма Валахия“ (рум. Valahia Maior, нем. Große Walachei, Голямо Влашко).

[редактиране] География

Разположена е в североизточната част на Балканския полуостров между Южните Карпати и река Дунав. На север Карпатите я разделят от Трансилвания, на североизток реките Сирет и Милков от Молдова, а на изток и юг Дунав е водна граница съответно със Северна Добруджа и Мизия.

Включва долините на реките Прахова и Арджеш. Долината на Прахова е една от най-известните и най-посещавани туристически зони на Румъния^[1].

Административно в Мунтения се включват съвременните окръзи Арджеш, Браила, Бузъу, Дъмбовица, Гюргево, Илфов, Калараш, Прахова, Телеорман, Яломица, части от окръг Олт и самостоятелната столична община Букурещ.

[редактиране] История

На 24 януари 1859 г. Александру Йоан Куза става войвода на Мунтения, което заедно с получената по-рано титла войвода на Молдова отваря възможността за обединението в новата държава Румъния.

След обединението главният град на Мунтения, Букурещ, става столица на Румъния.