Мунтения
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мунтения е историческа област на територията на Румъния, частта от Влашко на изток от река Олт. В чуждоезични източници може да се срещне още като „Голяма Валахия“ (рум. Valahia Maior, нем. Große Walachei, Голямо Влашко).
[редактиране] География
Разположена е в североизточната част на Балканския полуостров между Южните Карпати и река Дунав. На север Карпатите я разделят от Трансилвания, на североизток реките Сирет и Милков от Молдова, а на изток и юг Дунав е водна граница съответно със Северна Добруджа и Мизия.
Включва долините на реките Прахова и Арджеш. Долината на Прахова е една от най-известните и най-посещавани туристически зони на Румъния[1].
Административно в Мунтения се включват съвременните окръзи Арджеш, Браила, Бузъу, Дъмбовица, Гюргево, Илфов, Калараш, Прахова, Телеорман, Яломица, части от окръг Олт и самостоятелната столична община Букурещ.
[редактиране] История
На 24 януари 1859 г. Александру Йоан Куза става войвода на Мунтения, което заедно с получената по-рано титла войвода на Молдова отваря възможността за обединението в новата държава Румъния.
След обединението главният град на Мунтения, Букурещ, става столица на Румъния.
[редактиране] Източници
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|