Наксос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Наксос през туристическия сезон

Наксос (на гръцки: Νάξος; италиански: Nicsia; турски: Nakşa) е гръцки остров, най-големия (428 км²) от Цикладските острови в Егейско море. В древността е бил център на Цикладска цивилизация.

Съдържание

1 География
2 Брой на населението през годините
3 Митичният Наксос
4 История
5 Външни прпратки

[редактиране] География

Най-големият град и център на острова е Хора, понякога наричан и град Наксос, с население от около 11 000 жители. По-големите села на острова са Филоти, Апирантос, Трагеа (Халки), Коронос, Сангри и Аполонас.

Наксос е популярна туристическа дестинация, с няколко лесно достъпни археологически забележителности. На острова се намират множество прекрасни плажове - Агия Ана, Агиос Прокопиос, Аликос, Кастраки, Микри Вигла, Плака и Агиос Георгиос, всеки от тях в близост до Хора.

Наксос е най-плодородният остров на Цикладите. Островът е богат на водни ресурси, за разлика от останалите в този регион на Гърция.

Планината Зас (1 008 метра) е най-високата точка на острова. Тя е естествена преграда за дъждовните облаци, които се спират и изливат върху острова.

[редактиране] Брой на населението през годините

Година	Население на общината	Промяна	Население на дема	Промяна	Население на острова	Промяна	Гъстота
1981	3,884	-	-	-	14,037	-	32.8/km²
1991	4,334	450/11.49%	9,824	-	14,838	801/5.7%	34.69/km²

[редактиране] Митичният Наксос

Входът към храма на древния Наксос

Според легенда от гръцката митология, младиятЗевс е отгледан в пещера в планината Зас ("Зас" означава "Зевс").

Омир споменава "Диа"; буквално, "свещения остров на богинята". Карл Керени, говорейки за древните гърци, обяснява:

"Името, Диа, което означава 'райско' или 'божествено', било отнасяно към няколко малки скалисти острови в Егейско море, намиращи се в близост до Крит или Наксос. Името "Диа" даже е било приписано и на самия остров Наксос, тъй като било широко разпространено схващането, че той е брачния остров на Дионис." (Керени 1951 Боговете на гърците стр. 271-272)

В друга легенда се разказва как в геройската епоха преди Троянската война Тезей оставя на острова Ариадна, дъщерята на критския цар Минос, след като тя му помага да убие Минотавъра и да излезне от лабиринта. Дионис, богът на този остров, на виното, веселието и жизнеността, я среща и се влюбва в нея. Ариадна, не можейки да понесе раздялата си с Тезей, се самоубива, според атиняните, или се възкачва в небесата, според по-стари версии на легендата.

[редактиране] История

[редактиране] Въстанието на Наксос

През 502 г. пр.н.е. населението на Наксос се вдига против господарите им от Персийската империя; това въстание води до по-голямото Йониско въстание и по-късно до Гръко-персийските войни.

[редактиране] Гръцки и Византийски Наксос

През 8 и 7 век пр.н.е. Наксос доминира в търговията на Цикладите.

Херцогство Наксос и Морея, отцепени от Византийската империя, както са изглеждали през 1265 г.
(Уилям Шепърд, Исторически атлас, 1911)

[редактиране] Херцозите на Наксос

След Четвъртия кръстоносен поход по време на Латинска империя, венецианецът Марко Санудо завладява острова и останалите острови от Цикладите, провъзгласява се за херцог на Наксия или Херцог на Архипелага. 21 херцога от две династии управляват Наксия до 1566 година, а венецианците владеят разпокъснаите егейски острови до 1714 година.

[редактиране] Отомански Наксос

Отоманското управление на острова остава по същество в ръцете на венецианците. Много малко турци се заселват на острова и турското влияние на острова е много слабо. Турската власт продължава до 1821 година, когато островът въстава. Наксос става част от Гърция през 1832 година.