Негуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За град Науса на гръцкия остров Парос вижте Науса.

Негуш
Данни
Население:	19 870 (2001)
Надм. височина:	330 м
Геогр. положение:	40° 37' 46 сев. ш. 22° 4' 5 изт. д.
Пощ. код:	592 00
Тел. код:	23320

Негуш (на гръцки: Νάουσα, Науса, на турски: Ağostos, Агостос) е град в Гърция, област Централна Македония, Ном Иматия, център на Епархия Негуш и на Дем Негуш. Градът е разположен в източните поли на планината Каракамен (наричана още Дурла или Негуш планина, на гръцки Вермио) на 21 километра северозападно от Бер (Верия) и на 40 километра южно от Воден. Градът е разположен на река Арапица (Αράπιτσα).

В Епархия Негуш влизат демите Негуш, Иринуполи и Антемия.

Съдържание 1 История 1.1 Античност, Средновековие и Османска власт 1.2 Негушкото въстание 1.2.1 Балканските историографии за Негушкото въстание 1.3 Възстановяване 1.4 В Гърция 2 Побратимени градове 3 Население 4 Забележителности 5 Родени в Негуш 6 Външни връзки 7 Бележки

[редактиране] История

[редактиране] Античност, Средновековие и Османска власт

Според античните автори първите обитатели на района на Негуш са фригите, изместени по-късно от македонците. В равнината под днешен Негуш до село Голишани (днес Левкадия) е разположен македонският град Миеза или Меза (Μίεζα, Μέζα), открит при разкопки през 50-те години на 20 век. В Миеза според античните историци Александър Велики е прекарал три години като ученик на Аристотел.

Градът Негуш се появява в римско време с името Нова Аугуста (Nova Augusta) и гръцкия му вариант Неа Августа (Νέα Αυγούστα). Постепенно през Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ, като двойното е постепенно добива западнобългарски рефлекс и се получава Негуш. Гръцкото име продължава да еволюира през Няуса (Νιάουσα) в днешното официално Науса (Νάουσα), като се срещат и форми без представката Неа като Агустос или Агуста.

През Средновековието градът постепенно упада, за да бъде възстановен през 14 век от българи християни от района на Каракамен. Благодарение на Шах Лиани, учителят на завоевателят на Тракия и Македония Евренос бей, след като пада под османска власт градът се радва на значителни привилегии. През 40-те години на 17 век в Негушко действа хайдутинът мартолос Лошан. Относителната автономия и развитието на манифактурата постепенно превръщат населеният предимно с българи град във важен икономически и културен център в Южна Македония, влязъл в орбитата на елинизма под влияние на съседния голям гръцки град Бер.

В 1705 година след опит да се вземат 15 момчета за еничерския корпус в града избухва бунт, начело с арматолоса Кара Димо, който е потушен с големи трудности. Според Франсоа Пуквил в началото на 19 век Негуш е град, населен от българи и гърци. ^[1] Богатството на града привлича вниманието на епирския феодал отцепник Али Паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 и въпреки съпротивата на гражданите успява през 1804 година да подчини Негуш. Икономиката на града запада, но пък Негуш е укрепен и обграден със стена и жителите му привикват да носят оръжие.

[редактиране] Негушкото въстание

След избухването на Гръцката революция през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш също избухва въстание под ръководството на Ангел Гацо (Άγγελος Γάτσος) Анастасиос Каратасос (Αναστάσιος Καρατάσος) от берското село Доврас и негушанина Логотет Заферакис Теодосиу (Ζαφειράκης Θεοδοσίου Λογοθέτης). На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме - бяло знаме със Свети Георги. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати.

Но на 18 април същата година Мехмед Емин Паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Заферакис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени - някои от тях, като Доврас изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав.

В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“ (Ηρωική Πόλη, Ироики Поли).

След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1 200 македонци продължават борбата на юг в Гърция - при Месолонги и в Пелопонес.

[редактиране] Балканските историографии за Негушкото въстание

• Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, като дори не се споменава каквото и да е участие на „гърци славофони“.
• Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието - Ангел Гацо.^[2]
• Новата историография в Република Македония след 1990 година смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.^[3]

[редактиране] Възстановяване

След въстанието постепенно част от успелите да се спасят жители на Негуш се връщат заедно с много български и влашки селяни от околните села, но едва около 1860 година градът е напълно възстановен със стария си българо-гръцки колорит - населен от гърчеещи се българи и власи. В 1892 година през Негуш минава железопътната линия от Солун към Бер. Градът преживява голям икономически разцвет и в него се основават едни от най-големите тъкачни фабрики в Османската империя, изнасящи платове дори за Европа.

В 1900 година според Васил Кънчов в Негуш живеят 1 500 българи християни, 800 турци, 3 500 гърци и 300 власи, като българското и влашкото население постоянно се погърчва.^[4]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Негуш живеят 1 500 българи патриаршисти.^[5]

Изследователят на аромъните Густав Вайганд пише за Негуш, че „въпреки че е български град е на път да бъде гърцизиран, защото голяма част от жителите говорят в семейството си гръцки“.^[6]

След 1904 година Негуш се превръща в основна база на гръцките андартски чети, нападащи разположените на север български екзархийски села и сражаващи се с четите на Апостол войвода. Градът е родно място на андартския войвода Антониос Мигас, обесен заедно с Телос Агапинос от Апостол войвода край воденското село Техово.

[редактиране] В Гърция

След Балканската война в 1912 година Негуш влиза в границите на Гърция. След 1924 година по Лозанския договор турското население напуска Негуш и на негово място са заселени 1 863 гърци бежанци от Понт. Населението на града се увеличава и от вътрешна миграция - от съседните български и влашки села.

По време на Гражданската война през януари 1949 година Негуш е за кратко превзет от силите на Демократичната армия на Гърция.

Негуш се слави открай време със своето първокачествено вино - негоска (произлизащо от българската форма на името на града Негуш).

[редактиране] Побратимени градове

Негуш е побратимен град с:

• Асеновград, България
• Згожелец, Полша
• Науса, Гърция
• Пергам, Турция
• Подгорица, Черна гора
• Фаш Туменил, Франция

[редактиране] Население

• 1913 - 10 000
• 1920 - 8 468
• 1928 - 10 250
• 1940 - 12 556
• 1951 - 12 584
• 1961 - 15 492
• 1971 - 17 375
• 1981 - 19 430
• 1991 - 19 794

[редактиране] Забележителности

• Площадът на националните мъченици от 1821 година
• Паркът с малкото езеро
• Водопадът на Арапица Стубани, в който се хвърлят негушанките, за да не попаднат в турски ръце
• Руините на римския нимфеон
• Църквата „Свети Николай“
• Руините на римска вила с красиви мозайки в местността Балтането

[редактиране] Родени в Негуш

• Антониос Мигас, гръцки андартски капитан

[редактиране] Външни връзки

• Царевна Миладинова-Алексиева. След Тесалийската война - В Негуш. Из „Епоха, земя и хора“.
• Официална страница на Дем Негуш

[редактиране] Бележки

1. ↑ F.Pouqueville. Voyage de la Grece. Paris, 1826
2. ↑ „История на България. Българско възраждане ХVІІІ - средата на ХІХ век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
3. ↑ Risto Stefov. "Wake of the 19th Century Balkans and the Negush Uprising"
4. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
5. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
6. ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“, т.1, София, 1992, стр.465.

Дем Негуш (Науса)
Негуш (Науса) | Аркудохор (Аркохори) | Гара Негуш (Статмос Наусас) | Голема река (Родохори) | Горно Шел (Ано Сели) | Държилово (Метаморфоси) | Куцуфляни (Агиос Павлос) | Неа Страндза | Свети Николай (Агиос Николаос) | Хоропан (Стенимахос) | Янаково (Янакохори)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област