Ðиколай Бухарин
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
Ðиколай Бухарин ÑъветÑки политик |
|
Роден: | 27 Ñептември 1888 МоÑква, РуÑÐ¸Ñ |
---|---|
Починал: | 15 март 1938 Комунарка, СССР|
Ðиколай Иванович Бухарин (на руÑки: ÐиколаÌй ИваÌнович БухаÌрин ) е болшевишки революционер и интелектуалец, а по-къÑно ÑъветÑки политик и партиен деÑтел. Ðкадемик на ÐкадемиÑта на (науките на СССР.
Роден през 1888г. в ÑемейÑтво на учители. По-голÑмата чаÑÑ‚ на Ñвоето детÑтво прекарва в МоÑква и в Кишинев. През 1906г. Ñе приÑъединÑва към болшевиките. Година по-къÑно завършва гимназиалното Ñи образование и поÑтъпва в МоÑковÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет където Ñледва икономика.
Ðелегалната дейноÑÑ‚ на Бухарин Ñтава извеÑтна на царÑката руÑка полициÑ. През юни 1911г. е ареÑтуван и заточен в ÐрхангелÑка облаÑÑ‚. УÑпÑва да избÑга първоначално в ГерманиÑ, а по-къÑно Ñе Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð² ÐвÑтро-УнгариÑ.
Във Виена през 1913г. Ñе запознава ÑÑŠÑ Ð¡Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ð½, на когото помага като преводач. Ð’ периода 1914-1915 г. развива ÑвоÑта Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° империализма. През 1915г. напиÑва ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´ "Световната икономика и империализма", в който анализира оÑобеноÑтите на капитализма в началото на 20 век.
След избухването на Първата Ñветовна война е принуден да напуÑне ÐвÑтро-УнгариÑ. Живее в ШвейцариÑ, Лондон, Стокхолм.
През 1916г. Ñе озовава в СÐЩ където Ñе запознава Ñ Ð›ÐµÐ² Троцки Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ редактира веÑтник "Ðов СвÑÑ‚".
След февруарÑката Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1917г. Бухарин решава да Ñе завърне в РуÑиÑ. Вече в родината е избран в ЦК на болшевишката партиÑ. ОÑвен това Ñтава и главен редактор на Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½ "Правда". По повод на Ñключването на БреÑÑ‚-ЛитовÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Бухарин Ñтава противник на Ð¼Ð¸Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ñ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ.
След Ñмърта на Ленин Бухарин Ñтава член на Политбюро. По това време Бухарин е близки Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð¡Ñ‚Ð°Ð»Ð¸Ð½, Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ даже Ñа на "ти". През 1926г. е назначен за предÑедател на КомуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð» (Коминтерна).
Две години по-къÑно обаче Бухарин Ñе противопоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° Ñталиновата политика на ÐºÐ¾Ð»ÐµÐºÑ‚Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° земеделието, поради което е изключен от Политбюро и Ñвален от предÑедателÑтвото на Коминтерна.
От 1929г. Бухарин е начело на Ñ‚.нар. вътрешна комуниÑтичеÑка опозициÑ. За разлика от троцкиÑтите обаче Бухарин оÑтава в партиÑта и Ñтава ръководител на ИкономичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñтитут за индуÑтриални изÑледваниÑ.
Бухарин е ÑÑŠÑтавител на конÑтитуциÑта на СССРот 1936г. коÑто чеÑто е наричана "Сталиновата конÑтитуциÑ".
Ð’ началото на 1937г. Бухарин е обект на целенаÑочена ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° неговото политичеÑко и физичеÑко ликвидиране. Скалъпен е Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð·Ð° шпионаж Ñрещу него и е оÑъден на Ñмърт и разÑтрелÑн на 15 март 1937г.