Николай Бухарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николай Бухарин съветски политик
Роден:	27 септември 1888 Москва, Русия
Починал:	15 март 1938 Комунарка, СССР

Николай Иванович Бухарин (на руски: Никола́й Ива́нович Буха́рин ) е болшевишки революционер и интелектуалец, а по-късно съветски политик и партиен деятел. Академик на Академията на (науките на СССР.

Роден през 1888г. в семейство на учители. По-голямата част на своето детство прекарва в Москва и в Кишинев. През 1906г. се присъединява към болшевиките. Година по-късно завършва гимназиалното си образование и постъпва в Московския университет където следва икономика.

Нелегалната дейност на Бухарин става известна на царската руска полиция. През юни 1911г. е арестуван и заточен в Архангелска област. Успява да избяга първоначално в Германия, а по-късно се прехвърля в Австро-Унгария.

Във Виена през 1913г. се запознава със Сталин, на когото помага като преводач. В периода 1914-1915 г. развива своята теория за империализма. През 1915г. написва своя труд "Световната икономика и империализма", в който анализира особеностите на капитализма в началото на 20 век.

След избухването на Първата световна война е принуден да напусне Австро-Унгария. Живее в Швейцария, Лондон, Стокхолм.

През 1916г. се озовава в САЩ където се запознава с Лев Троцки с когото редактира вестник "Нов Свят".

След февруарската революция от 1917г. Бухарин решава да се завърне в Русия. Вече в родината е избран в ЦК на болшевишката партия. Освен това става и главен редактор на партийния орган "Правда". По повод на сключването на Брест-Литовския договор Бухарин става противник на мирния договор с Германия.

След смърта на Ленин Бухарин става член на Политбюро. По това време Бухарин е близки отношения със Сталин, с когото даже са на "ти". През 1926г. е назначен за председател на Комунистическия интернационал (Коминтерна).

Две години по-късно обаче Бухарин се противопоставя на сталиновата политика на колективизация на земеделието, поради което е изключен от Политбюро и свален от председателството на Коминтерна.

От 1929г. Бухарин е начело на т.нар. вътрешна комунистическа опозиция. За разлика от троцкистите обаче Бухарин остава в партията и става ръководител на Икономическия институт за индустриални изследвания.

Бухарин е съставител на конституцията на СССР от 1936г. която често е наричана "Сталиновата конституция".

В началото на 1937г. Бухарин е обект на целенасочена кампания за неговото политическо и физическо ликвидиране. Скалъпен е процес за шпионаж срещу него и е осъден на смърт и разстрелян на 15 март 1937г.