Никола Вапцаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Никола Вапцаров български поет |
|
 |
|
| Роден: | 7 декември 1909 Банско, България |
|---|---|
| Починал: | 23 юли 1942 София, България |
Никола Йонков Вапцаров е български поет. Активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането ѝ), през 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност. Посмъртно е амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му.
Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г.
Носител е на Световната награда за мир.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика, първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчевиза кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".
През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БСП. Организира снабдяването с оръжие, документи и квартири нелегалните, за което е арестуван е през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.
Световната награда за мир получава посмъртно през 1952.
[редактиране] Бележки
Племенницата му Майя Вапцарова е известен кинорежисьор и писател.
Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от работата на неговия дядо, който е боядисвал (вапцал) тъкани и затова се е наричал вапцар. Така прякорът, с който е бил известен дядото, се запазва с времето и преминава във фамилно име на семейството му.
Днес името на Вапцаров носи Висшето военно-морско училище във Варна, където поетът е учил.
Стихотворенията му са преведени на 60 езика.
Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с такава. "Вапцаров" на Дамянов намеква за тези събития.
[редактиране] Цитати
"Той не е само поет на българския народ, но един от големите поети на нашата епоха, един от най-устремените нейни певци."
Георге Дину, румънски поет
"Днес виждам как този снажен и непоколебим поет – борец на България е станал толкова голям, че не може да се задържи в географските граници на родината си."
Али Сардар Джафри, индийски писател
"Аз поне не познавам друга поезия, която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си за хуманна справедливост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в човека и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява тази поезия..."
Арис Диктеос, гръцки поет
"Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила..."
Жермен Ив Фарж, френски писател и деец от съпротивата.
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
