Патент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патентът (от лат. litterae patentes - грамота; лат. patens - открит, отворен) предоставя правната закрила на дадено изобретение. Срокът на действие на патента в България е двадесет години от датата на подаване на заявката за патент. Преди 1993 г. този документ у нас се наричаше авторско свидетелство.
Патентите се издават от съответните национални държавни органи за правна закрила на обектите на индустриална собственост. У нас този орган е Патентното ведомство. Всеки патент удостоверява:
- - наличието на патентоспособно изобретение,
- - приоритета,
- - изобретателя и
- - изключителното право на притежателя на патента върху изобретението.
Изключителното право върху изобретението включва:
1. правото на използване на изобретението;
2. забраната трети лица да го използват без съгласие на притежателя на патента; и
3. правото на разпореждане с патента.
Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), притежателят на патента има право да забрани на трети лица да ползват или произвеждат продукта, както и да търгуват с него. Когато предмет на патента е метод, притежателят има право да забрани на трети лица да прилагат метода, както и да ползват или да търгуват с продукта, директно получен при използване на метода.
Български изобретатели имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение, но след изтичане на три месеца от подаване на заявка за патент у нас.
За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси.
