Петорак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петорак Τριπόταμος
Петорак Петорак на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	356 (2001)
Надм. височина:	596 м
Геогр. положение:	40° 50' сев. ш. 21° 30' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Петорак или Петораци или Петорица (на гръцки димотики: Τριπόταμος, Трипотамос, катаревуса: Τριπόταμα, Трипотама, старо Πετοράκ, Петорак) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани (Мелити), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 356 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 3 Външни връзки 4 Бележки

[редактиране] География

Селото е разположено в Леринското поле на железопътната линия към Битоля на 10 километра североизточно от номовия център Лерин (Флорина) между три реки - Елешка, Сакулева и Стара, откъдето идва и гръцкото му име Трипотамос, буквално Триречие.

[редактиране] История

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 в Петорица има 60 домакинства със 170 жители българи.^[1]

В 1900 година според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Петорица живеят 210 българи християни.^[2] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година селото има 192 българи екзархисти.^[3]

През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 127 и 135 жители. След Гръцко-турската война в селото са настанени 30 семейства гръцки бежанци, от които 27 от Кавказ и няколко семейства от Северен Епир (1926). В 1928 година малоазийските бежанци вече са 34 семейства със 140 души, а общото население е 319 души. В същата година селото е преименувано на Трипотама. В 1931 година в Петорак има 43 семейства малоазийски бежанци и 40 българогласни семейства, от които 28 са с "изявено българско съзнание". В 1945 година от общо население от 494 души в селото има 200 българофони, 100 от които с "негръцко национално съзнание" и 100 с "неустановено национално съзнание".

Селото не пострадва много по време на Гражданската война. Преброяването от 1951 година показва 483 жители, а тези от 1961 и 1971 - съответно 468 и 404 души. Според Тодор Симовски отношението между местното население с български произход и потомците на гръцките бежанци днес е 3:1.^[4]

[редактиране] Външни връзки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
2. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
3. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
4. ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.

Дем Вощарани (Мелити)
Агиос Атанасиос | Баница (Веви) | Борешница (Палестра) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Забърдени (Лофи) | Крушоради (Ахлада) | Неокази (Неохораки) | Петорак (Трипотамос) | Пополжани (Папаянис) | Росен (Ситария) | Сетина (Скопос) | Юруково (Юруки)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област