Баница (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница Βεύη
Баница Баница на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	688 (2001)
Надм. височина:	871 м
Геогр. положение:	40° 46' сев. ш. 21° 37' изт. д.
Пощ. код:	539 74
Тел. код:	2385

Баница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани (Мелити), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 535 жители (2001). Селото е разположено на 23 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже (Каймакчалан) на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

Съдържание

1 История
2 Личности
- 2.1 Родени в Баница
- 2.2 Починали в Баница
3 Външни връзки
4 Бележки

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Баница е едно от най-старите села в региона. Църквата „Свети Николай“ в селото е построена в 16 век. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства)^[1].

В 19 век Баница е голямо чисто българско село. В края на 18 век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в "Пътуване от Белград до Солун", пише за Баница: "Баница, село със 130 български къщи." ^[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Баница е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.^[3] Според Стефан Веркович в 1889 година в Баница живеят 141 български семейства или 682 души.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Баница има 1 650 жители българи.^[5] Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 2 000 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално.^[6]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на 19 век от Георги Попхристов и Даме Груев.

[редактиране] В Гърция

Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 показва 1 617 жители. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 показва 524 семейства и 1 659 жители, а това в 1928 - 1 995 жители. През 1926 година Баница е преименувано на Веви. В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на "доказаните българи" първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях - Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които "българомислещи с изявено българско съзнание". В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с "българомислещите". Преброяването от 1940 година показва 2 245 души.

[редактиране] Втората световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че "са българи и не желаят друга власт, освен българска". Баничани участват активно и в създадените от Централния българо-македонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.^[7] След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в "Охрана" от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.

В 1945 в Баница има 2 680 българофони, от които 1 900 с "негръцко национално съзнание", 280 с "гръцко" и 500 с "неустановено национално съзнание".

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания. Преброяването от 1951 показва 2 062 жители, а това от 1961 2 105. През 60-те години голяма част от жителите му емигрират - към Германия, Австралия и Канада - и населението на селото се преполвява - преброяването от 1971 сочи едва 1 043 души. Масовата емиграция продължава до 70-те години на 20 век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6 500 баничани и техни потомци, в Австралия - 2 500, в Република Македония 2 000. Преброяването от 1981 година сочи 806 жители, а това от 1991 - 753.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Баница

Алексо Джорлев (? - 1915), български революционер
Боро Пейчинов (1942 - ), македонски карикатурист и аниматор
Дзоле Гергев (Атеш паша) (? - 1910), български революционер
Илия Лерински (1884 - 1934), български революционер
Кики Мангова-Понявич (1940 - ), македонски юрист и икономист

[редактиране] Починали в Баница

Васил Попов (? - 1903), български революционер
Георги Папанчев (1970 - 1903), български революционер
Пецо Стоянов (? - 1903), български революционер
Силян Пардов (? - 1903), български революционер

[редактиране] Външни връзки

Сайт за село Баница

Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник, 1902“. София, 1927

[редактиране] Бележки

↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 333
↑ J.G.v Hahn "Reise von Belgrad nach Salonik", Wien 1861, 121.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82 - 83.
↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

Дем Вощарани (Мелити)
Агиос Атанасиос \| Баница (Веви) \| Борешница (Палестра) \| Вощарани (Мелити) \| Върбени (Итеа) \| Горно Крушоради (Ано Ахлада) \| Забърдени (Лофи) \| Крушоради (Ахлада) \| Неокази (Неохораки) \| Петорак (Трипотамос) \| Пополжани (Папаянис) \| Росен (Ситария) \| Сетина (Скопос) \| Юруково (Юруки)