Прокопий Кесарийски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прокопий Кесарийски (на гръцки: Προκόπιος, ок. 500 г. – ок. 565 г.) е бележит византийски учен от семейството на Прокопиите. Той обикновено е смятан за последният значим античен историк.
[редактиране] Живот
Освен неговите собствени трудове, основен източник за живота на Прокопий е един текст в „Свидас“, византийска енциклопедия от 10 век, който не казва нищо за ранния му живот. За рождено място обикновено се приема Кесария (днешен Израел). Знае се, обаче, че е получил образование по старогръцки и латински език и литература (класическа филология), посещавал е училище по право, вероятно в Берит, и е станал „ретор“ (адвокат). През 527 г., първата година на управлението на императора на Източната Римска империя Юстиниян I, той става „асесор“ (юридически съветник) на Велизарий, главнокомандващият войскит ена Юстиниян, който тогава е в началото на блестяща кариера.
Прокопий е на източния фронт с Велизарий, докато последния е победен в битката при Калиникум през 531 г. и е отзован в Константинопол. Прокопий е свидетел на въстанието Ника от януари 532 г., което е потушено от Велизарий и колегата му генерал Мундос с клане на Хиподрума. През 533 г. той придружава Велизарий в победната му експедиция срещу царството на вандалите в Северна Африка, взема участие в завземането на Картаген и остава в Африка с наследника на Велизарий Соломон, когато велизарий се връща в Константинопол. Но той се събира отново с Велизарий за кампанията му срещу Остготското царство в Италия и преживява готската обсада на Рим, която продължава година и девет дни и завършва в средата на март 538 г. Той е свидетел на влизането на Велизарий в готската столица Равена през 540 г. Книга осма на „Войните“ и „Тайна история“ посказват, че отношенията му с Велизарий след това са охладняли. Когато Велизарий е изпратен обратно в Италия през 544, за да се справи с подновената от готите, сега водени от способния цар Тотила, Прокопий вече не е сред приближените му.
Не е известно кога самият Прокопий умира и историкът Джеймс Хауърд-Джонсън датира смъртта му в 554 г., но през 562 г. има градски префект на Константинопол, който се нарича Прокопий. В тази година Велизарий е замесен в заговор и е изправен пред този градски префект.
