Ранци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ранци

Данни
Население:	436 (2001)
Надм. височина:	1 057 м
Геогр. положение:	40° 30' 0 сев. ш. 21° 51' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Ранци или Франци или Франковица или Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци, на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Света Петка (Агия Параскеви), Ном Кожани (Козани), Област Западна Македония с 436 жители. Селото е разположено на 20 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).

[редактиране] История

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си. Селото фигурира в османски документи от 15 век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства)^[1]. В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“. В края на 19 век Ранци е почти чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Ранци е посочено като село със 100 домакинства с 280 жители българи.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Ранци има 600 жители българи и 80 жители турци.^[3] В началото на 20 век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 000 българи патриаршисти.^[4]

След Балканската война селото попада в Гърция. В 1928 година е прекръстено на Ермаклия. В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства. По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Пулос го разсипват, като много от жителите му са избити, а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.

[редактиране] Преброявания

1913 - 1 164 души
1920 - 1 108 души
1928 - 1 225 души
1940 - 1 735 души
1951 - 572 души
1961 - 667 души
1971 - 581 души
1981 - 593 души
1991 - 492 души
2001 - 436 души

[редактиране] Външни връзки

История на Ранци

Информация за Дем Агия Параскеви

[редактиране] Бележки

↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 333
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Дем Света Петка (Агия Параскеви)
Требища (Агиос Христофорос) \| Войводина (Спилия) \| Кузлукьой (Кариохори) \| Ранци (Ермакия)