Раховец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Раховец е крепост съществувала в периода III-XV век сл.Хр. в Северна България, недалече от съвременния град Горна Оряховица.

През ІІІ и ІV в. от н.е. римският император Аврелий ІІІ строи крепости за охрана на пътищата в провинция Мизия (Северна България) – тогава в границите на Римската империя. Една от тези крепости по-късно е наречена Рахова. Релефните дадености, голямата денивелация и начупеността на терена са предоставяли необходимите условия за строежа на бъдещата крепост. Вероятно местоизбирането точно на това възвишение е било продиктувано и от близко минаващата река Янтра, която в тази си част прави голям завой на изток, като по този начин откъсва значително пространство от започващата на север Дунавска равнина. Създаващият се удобен брод за предмостово укрепление и започващата от десния бряг на реката планинска верига на Хемус е допълвала предназначението, което е трябвало да изпълнява построената на това място крепост „Ряховец”. Тези функции с течение на вековете постепенно придобиват нови измерения, особено след въстанието на Асен и Петър и обявяването на новата престолнина Търново. От този момент Раховец започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавския лимес.

През 1199 г. Рахова крепост все още служи за охрана на пътя към столицата на Втората българска държава – Търновград. Останките на крепостта „Раховец” се намират на 3 км западно от град Горна Оряховица и около 10 км северно от Велико Търново, на 115 м надморска височина.