Горна Оряховица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Горна Оряховица | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Велико Търново | ||
| Население: | 39 577 | ||
| Надм. височина: | 218 м | ||
| Пощ. код: | 5100 | ||
| Тел. код: | 0618 | ||
| МПС код: | ВТ | ||
| Кмет | |||
| Никола Колев (БСП) тел.: 0618/6-00-06 |
|||
| Адрес на общината | |||
| пл."Г.Измирлиев" 5 тел.: 0618/60-501 Централа |
|||
Горна Оряховица е град в Северна България. Намира се във Област Велико Търново в близост до градовете Велико Търново и Долна Оряховица и архитектурния резерват село Арбанаси. Градът е втори по големина в областта след Велико Търново и е административен център на община Горна Оряховица.
Съдържание |
[редактиране] География
Община Горна Оряховица е разположена върху 318 кв.км и включва 14 селища (2 града и 12 села). Център на Общината е град Горна Оряховица, който е разположен в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра.
Най-ниската точка от брега на р. Янтра е с надморска височина 92 м, докато най-високото плато над града “Камъка” е високо 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Арбанашкото бърдо, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина.
Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии.
Оста на международния транспортен коридор N:9 минава през нейната територия (свързва Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе).
[редактиране] История
[редактиране] Ранна история
Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепоста Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините и. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селищетo продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.
[редактиране] Средновековие
След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Функцията им е била да охраняват пътищата водещи към българската столицата. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на пра-българите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на Османското владичество - Мала, Средна и Голяма Раховица. В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име - Раховник.
[редактиране] Израстване и развитие
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.
Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия — община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, един от най-големите в Северна България.
[редактиране] По важни дати
- 1839 г. - В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
- 1864 г. - Образува се Горнооряховска околия
- 1869 г. - На 13 юли се учредява читалище "Напредък" от Вичо Грънчаров, Радко Радославов, Елена Грънчарова и др.
- 1870 г. - Горна Оряховица става град
- 1876 г. - На 28 май в Г. Оряховица турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по- рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
- 1877-1878 г. - В Освободителната война участвуват 130 опълченци от Горна Оряховица
- 1891 г. - На 18.Х. - полагане на основния камък на паметника на Г. Измирлиев
- 1882 г. - Създават се окръзи - Г. Оряховица към В. Търново
- 1895 г. - В Г. Оряховица е открита първата болница
- 1895 г. - Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
- 1910 г. - 6.IХ. тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
- 1922 г. - В Г.Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
- 1925-32 г. - Г.Оряховица е средище на международен Мострен панаир
- 1932 г. - Горнооряховския панаир се премества в Пловдив
- 1949 г. - Г.Оряховица става окръжен град. Окръг Г.Оряховица съществува до края на 1950 г.
- 1953 г. - В Г.Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл "Сидер войвода"
- 1973 г. - 2.VI. откриване музея в Г.Оряховица с над 10000 експоната
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Училища
- I СОУ "Георги Измирлиев"
- II СОУ "Вичо Грънчаров"
- Професионална техническа гимназия “Васил Левски”
- Професионалната гимназия по електротехника и електроника "М.В.Ломоносов"
- Професионална гимназия по лека промишленост и икономика "Атанас Буров"
- Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров”
- Професионалната гимназия по хранителни технологии ”Проф.д-р Асен Златаров”
- I ОУ “Ив.Вазов”
- III ОУ”Св.св.Кирил и Методий”
[редактиране] Читалища
- Народно читалище "Братя Грънчарови"
- Читалище "Напредък"
[редактиране] Културa
[редактиране] Редовни събития
През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:
- Празник на Българската култура и Славянската писменост — 24 и 25 май
- Празник на град Горна Оряховица — 28 май
- Международен турнир по канадска борба "Златен Лъв" — 28 май
- Международен фестивал на туристическата песен — 3-5 юни
- Международен детски фестивал "Раховче" — 12-18 юни
- Международен фолклорен фестивал — 1-6 август
- Национален петропавловски събор на народното творчество
- Годишни концерти на Музикалната школа при Читалище "Напредък".
[редактиране] Театри
Летният театър в Горна Оряховица има открита сцена и е с 2000 седящи места. В сградата културна дейност развива Народно читалище "Братя Грънчарови", основано 2002 г.
[редактиране] Музеи
[редактиране] Личности
- генерал Анастас Бендерев (1859–1949)
- Валери Божинов, футболист (р. 1986)
- Лиляна Бочева (1924-2005), българска хорова диригентка, родена в Горна Оряховица
- Пантелей Матеев, писател (1898–1957)
- Иван Няголов, юрист (р. 1951)
- Иван Радославов, литературен критик и историк (1880–1969)
- генерал-майор Панайот Сантурджиев, военен деец (1868–1962)
- акад. Стефан Цанков, богослов и юрист (1881–1965)
- Пламен Цонев, писател (р. 1930)
- Виктор Чучков, композитор, пианист и педагог (р. 1946)
- Валентин Димитров Миновски, артист-солист (род.1950 г.)
- Атанас Буров, финансист и банкер(1875–1954)
- Никола Петров, спортист, борец класически стил, световен шампион (1873–1925)
- Цветан Гашевски, съзтезател по канадска борба, многократен Европейски и Световен шампион
[редактиране] Транспорт
Горна Оряховица е важен железопътен възел в северна България.
Градът разполага също така и с международно летище.
[редактиране] Природни забележителности
- Хълм "Камъка"
- хижа "Божур"
[редактиране] Други
[редактиране] Местности
- Арбанашко бърдо - югозападната височенна граница на града до Арбанашкото землище
- Бабенец - северозападния склон по шосето Г.Оряховица-Първомайци-Русе
- Бахадър - северно от местността "Чуруковец" и на 1км. източно от Ряхова крепост
- Белянка - южно от дерето и западно от града,където има микроязовир
- Блатото - площта и двора,върху които е построена новата част на гимназията.
[редактиране] Кухня
- Горнооряховски суджук
- Горнооряховско гърне
- Ряховската пастърма
- Кайзер пастърмата
[редактиране] Външни препратки
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
