Сату Маре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сату Маре в Румъния

Официален надпис на три езика в Сату Маре – на румънски, унгарски и немски.

Сату Маре (в буквален превод: Голямо село, на немски: Sathmar, на унгарски: Szatmárnémeti) е град с около 115 000 жители и административен център на окръг Сату Маре в Румъния. Това е най-големият град в северозападна Румъния и се намира близо до границата с Унгария.

[редактиране] История

През повечето време от създаването си, градът е част от Унгарското кралство. За първи път е упоменат документално под името Castrum Zotmare в унгарска хроника от 10 век. По това време е крепост във воеводството, управлявано от Menumorut. Областта и крепостта са обитавани през 1006 г. от тевтонски колонисти, които заселват и тогава още самостоятелния град от другата страна на река Сомеш - Минтиу.

След 1543 г- крепостта е управлявана от рода Батори (Bathory). Градът е укрепен и е изградена крепостен ров. При обсадата от османците през 1562 г. и по-късно от Хабсбургите, крепостта е разрушена. австрийският генерал Лазар Швенди (Lazar Schwendi) възстановява крепостта с помощта на архитекта Отавио Балдигара (Ottavio Baldigara) в италиански стил във формата на петоъгълник.

През 1721 г. Сату Маре е обединен с град Минтиу, получава статут на кралски свободен град и процъфтява като център на търговията и занаятчийството. През 18 век голяма част от града е възстановена.

Хотел Дачия в историческия център на града

С ”Мирния договор от Трианон" от 1920 г. населяваният предимно от унгарци град и прилежащата му територия е придаден на Румъния. След второто Виенско споразумение от 1940 г. Сату Маре е върнат на Унгария, но през есента на 1944 г. е превзет от съветските войски и от тогава е румънски. От тогава етническият състав на населението на областта е силно променен от преселените тук румънци и изселените германци и евреи.

Влиятелната еврейска организация Satmar, чието днешно седалище е в Ню Йорк е създадена тук.