Румънци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Румънци
Общ брой:	24-26 млн.
Значителен брой в:	Румъния: 19 400 000 (2002) Молдова: 2 827 000 Украйна: 151 000[1] 409 000 (включително и молдовци) САЩ: 367 000(2000)[2][3] Канада: 53 320 етнически румънси, 78 505 смесен произход[4] Сърбия: 30 419 Австралия: 10 000-20 000[5] Германия: 73 365 [6] Италия: 248 849[7] Испания: 300 000 Унгария: 7 995 (2001) [8] Бразилия: 33 280 България: 1 000 (2001)  [9] Франция: 100 000 1, 2, 3 Израел: 50 000 [10] Турция: 30 000 [11] Австрия: 23 000 [11] Гърция: 29 000  Великобритания: 150 000 Швеция: 13 000 [11] Венецуела: 10 000–12 000 [11] [2] Аржентина: 10 000 [11] Словакия: 9 000 [11] Русия,Казахстан и Узбекистан: 200 000(2002 Русия), (1999 Казахстан)
Език:	Румънски език
Религия:	Предимно православни, но също така и католици, атеисти и протестанти
Сродни етнически групи:	• Индо-европейци    • Латинци      • Власи          • Румънци          • Аромъни          • Меглено-романи          • Истро-романи

Румънците (в по-старата литература понякога ромънци, на румънски români, исторически също rumâni) са народ от европейската група народи. Те са основното население на Румъния. Съществуват политически спорове, дали молдовците, които са основното население на съседната на Румъния Република Молдова са отделен народ или трябва да се разглеждат като част от румънския народ.

В исторически или пейоративен контекст румънците са наричани власи – думата е със славянски произход и се свързва с региона Влахия, намиращ се между Дунав и Карпатите.

В българския език като пейоративно название за румънците се използва думата мамалигари, от мамалига, вид качамак, който се смята за румънско национално ястие.

[редактиране] Етногенезис на румънците

Неизяснен до днес от науката и политиката въпрос е какво се е случило през вековете след 271 г. в римската провинция Дакия, след изтеглянето на римската армия оттам. Циркулират следните хипотези:

1. Не само римските войски, но и голяма част от населението от лявата част на Дунав са се оттеглили в земите на днешна Сърбия. Така големи пространства от днешна Румъния са останали без население до идването на славяните и последващото им заселване с унгарци.
2. От региона се е оттеглила само римската армия и управлението на провинцията Населението е останало в Дакия.
3. Теорията за дако-римския континюитет смята, че след изтеглянето на римските войски, романизираното местно население от даки се е оттеглило в планините, където е преживяло времената на преселение на народите. Според тази теория, малките държавни образувания в късното Средновековие в Трансилвания са румънски, но са разрушени от унгарските завоеватели. Наскоро християнизираното ранно-румънско население е било поробено от унгарците.

Аргументи в полза на първата теория:

• Днес не съществуват топоними от римско време.

• Има многобройни прилики в езиковата структура на румънския и албанския езици. Това би могло да се обясни най-лесно с евентуалното директно съседство на албанци и румънци в областта на Косово. Възможно е обаче приликите да идват от общи тракийски и римски езикови корени в планинските страни, каквито са Албания на Балканите и Румъния в Карпатите.

Аргументи в подкрепа на втората хипотеза:

• В античните писмени източници никъде няма нито ред за подобно пълно изтегляне на населението от региона. Напротив – много археологически находки показват, че дако-римската култура е продължила да съществува в Трансилвания и след оттеглянето на войските на император Аурелиан от Дакия.
• По-нататъшното разпространение на румънския език по целия Балкански полуостров чак до Гърция вероятно се дължи на това, че в късните антични времена и ранното средновековие “пра-румънците” са водели чергарски живот, грижейки се за стадата си (както живеят и до днес арумъните). Това обяснява и липсата на континюитет в обитаването на територията.

По политически причини унгарците и румънците подкрепят различни теории. Първата от теориите се среща най-често при унгарските изследователи. Така се обосновават унгарските претенции за областта Трансилвания като обитавана от древността от унгарци земя. Румънските и част от международните изследователи подкрепят втората гледна точка.

[редактиране] Източници

1. ↑ Census Report form Ukraine, 2001 Ukrainian census data
2. ↑ 2000 U.S. Census, ancestry responses
3. ↑ Depending on how one counts who is Romanian, the number in the U.S. may be considerably higher. A study by ro-am.net counts 1,2 million in the U.S. who understand Romanian; their numbers are a bit vague, but (once one discounts Jews, Armenians, etc.) seem to suggest a figure of about 900 000 ethnic Romanians.
4. ↑ Statistics Canada, Canada 2001 Census. [1], discussed further at List of Canadians by ethnicity
5. ↑ ABS 2001 Census figures report 10-20 000 respondents indicating Romanian ancestry; 12 950 reported as Romanian-born (but not necessarily of Romanian ethnicity).
6. ↑ Foreign-born population by country of origin, 2004, German Statistical Office. The number for Germany does not count some half million ethnic Swabians whose families historically lived in Transylvania, and who relocated to Germany at various times in the 20th century.
7. ↑ Foreigners in Italy, official statistics 2004
8. ↑ 2001 Hungarian census
9. ↑ Bulgarian Census, 2001 (in Bulgarian).
10. ↑ The number for Israel does not count 450 000 Jews of Romanian origin.
11. ↑ ^{11,0 11,1 11,2 11,3 11,4 11,5} "Românii din diaspora" ("Romanians in diaspora") on the site of The Foundation for Romanians from All Over the World, retrieved December 24, 2004.