Сексуалност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Човешката сексуалност е общ термин, отнасящ се до редица сексуални аспекти на човешкия живот — духовни и религиозни, физическото и психологическо развитие на индивида, поведението, начина на мислене (манталитет) и социалните навици, поради което се явява един от основните фактори за оразличаване на човека от останалите членове на животинското царство, при които в повечето случаи сексуалността се ограничава до размножаването. Същността на сексуалността проявява склонност на изменчивост в контекста на културната и религиозната среда. Нейната многоликост е богата и разнообразна не само в географски, но и в исторически план.

В по-тесен смисъл човешката сексуалност представлява характеристика на сексуалните свойства на индивида: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот. Психологията разглежда сексуалността като полова структура на личността, т.е. факторът предопределящ половата ориентация на всеки човек. Тази полова структура се определя от два основни типа фактори — биологични (генетични, хормонални и мозъчни) и психологични (вярвания, нагласи, самосъзнание, емоции). Те формират половата ориентация — усещането за полова принадлежност.

Сексуалността повлиява социалното поведение на човека и е негов цензор, но в същото време тя е и продукт на дадена социална култура и среда. Така сексуално поведение, което е общоприето в някои общества, се счита за неприемливо или престъпно в други.

Възпроизвеждането е една от биологичните функции на сексуалността, но съвсем не единствената. Човешката физиология прави сексуалността възможна, но тя не може да предскаже сексуалното поведение по никакъв начин.

Сексуалността е главен обект на изследване на науката сексология.

[редактиране] Компоненти на сексуалността

Сексуалността има четири компонента:

Биологичен пол
Полова идентичност
Социално-полова роля
Сексуална ориентация

[редактиране] Психологически аспекти

Сексуалността може да бъде повлияна от хормонални промени в развитието на ембриона по време на бременността. До голяма степен тя е зависима и от генетично предразположение. Някои учени твърдят, че сексуалността се влияе от личностния опит в ранна възраст, което води до установяването на дадени предпочитания. Трето становище защитава и биологичните и психологичните фактори, като равносилни при оформянето ѝ.

[редактиране] Социални аспекти

Човешката сексуалност може да бъде осмислена и като част от социалния живот на хората, обусловена от косвени поведенчески модели и статукво. От тук следва, че сексуалността може да оказва влияние на обществените норми, докато от друг астрана обществото може да оказва влияние на начина, по който сексуалността се изразява. С популяризирането на мас медиите и техните продукти, като филмите и рекламите, сексуалността добива все по-голямо влияние в оформянето на средата, в която живеем. Някои хора днес я разглеждат като рафинирана и комерсиализирана жертва и проводник на стереотипни модели на мислене.

Половата идентичност, като един от четирите компонента на сексуалността, може да бъде повлияна от социалната среда. Различните социални среди могат да имат различни специфични атрибути асоциирани с даден пол — от предмети (определен вид дрехи), през символно-асоциативни аспекти на комуникативната среда (определени цветове), до цели поведенчески модели. Типичен пример в западната култура са образите на момченцето със сини панталонки, бяла блузка и играещо си с играчка-камионче и момиченцето, облечено в розова рокличка и играещо си с кукла.

Така при раждането на дете с пенис и тестиси то бива определено като дете от мъжки пол. В акта си за раждане и в болничните регистри това дете се вписва като момче. Това води до установяването на трайно взаимодействие между детето и заобикалящата го социална среда, която изисква от него да носи мъжко име, мъжки дрехи и пр. Така социума налага полова роля на индивида и го учи на принципите на взаимодействие между половете. Поведението на социума, телостроежа и мозъчните структури обуславят съзнанието за полова принадлежност и полова роля у детето, която се реализира почти изключително в познавателен план. В това се изразява влиянието на социума. С настъпването на пубертета идва ред на физиологичното (хормонално) влияние и появата на еротизма.

[редактиране] Културни и психиатрични аспекти

Сексуалното поведение на хората често пъти е повлияно, ако не и определено от нормите на културата в която индивида се развива. Пример за подобна норма е забраната за сексуално общуване преди брака или забраната за анално сношение от страна на религията, към която индивида се придържа.

Нежелаещите да се придържат към нормите често създавад суб-култури, в условията на които често пъти развиват фетиши или дори парафилии.