Сибир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сибир

Сибир (руски: Сиби́рь) е район на Русия в северната част на Азия. В зависимост от интерпретацията той може да се отнася само за Западно-сибирската равнина и Източно-сибирското плато, или да включва цялата азиатска (т.е. източна) част на Русия от Урал на запад до Тихия океан на изток и от Северния ледовит океан на север до Казахстан, Монголия и Китай на юг.

Съществуват много гледни точки и те са обосновани не само от субективизъм и традиции, но и от големите разлики в природните и социални условия на такъв огромен район (в най-широката възможна интерпретация Сибир е по-голям от втората по площ държава в света, Канада).

Основното географско деление е на Западен Сибир, Източен Сибир и Далечен изток.

В Оймякон, Якутия е измерена най-ниската температура в Северното полукълбо, -71,2°C. Това е и най-ниската температура в постоянно обитавано населено място. Само в Антарктида са измервани по-ниски температури.

Съдържание

1 Територия на Сибир
2 История
3 География
- 3.1 Географски изследвания
- 3.2 Полезни изкопаеми
4 Природа
5 Външни препратки

[редактиране] Територия на Сибир

Точното определяне на границите на Сибир по силата на исторически, географски и политически причини е спорен въпрос поради липсата на ясно изразени стандарти в Русия.

Преди завладяването му (а и доста след това) за руснаците Сибир е понятие за всички земи отвъд планината Урал. От географска гледна точка Сибир често се разглежда без Далечния изток - от планината Урал на запад до вододела на реките, течащи към Северния ледовит океан и Тихия океан. От политическа гледна точка обаче Далечният изток се включва в понятието Сибир.

Съгласно различни методи за географско деление планината Урал може да бъде считана за част от Сибир, или да не бъде считана за негова част. Границата може също да се счита по върховете на Уралския хребет. Понякога от Сибир се изключват Задполярието или цялата тундрова зона. Често Алтай също не е считан за част от Сибир, а като отделен географски район с коренно различен ландшафт. Жителите на Алтай са склонни да правят това уточнение, както и жителите на Задбайкалието и Далечния изток за техните съответни региони.

[редактиране] История

Откриването на Сибир

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: поставяне на препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Сибир е азиатската източна част на Русия. Границите на Сибир се простират в Северна Азия от Урал до Руския Далечен изток. Hа север граничи с Арктическия (Северния ледовит) океан, на юг - с Казакстан, Монголия и Китай. Има площ около 10 млн. км2 дължина, над 7000 км ширина и е изграден от палеозйски и мезозйски скали.

Според преданието думата Сибир означава „спяща земя”. Такова определение особено добре прилягало в миналото, заради безлюдието и сдържаните пейзажи - единствените цветови гами през зимата са от тъмносиво до бяло.

За първи път Сибир се споменава от малкоизвестен древногръцки автор, когото Херодот нарича Аристей. Той успял през VI в. пр. н. е. да достигне могъщата планина Урал, плавайки по Черно море и реките Дон, Волга и Кама. Той преодолял и склоновете й и достигнал Западен Сибир.

Съвременната история на Сибир започва с околосветското пътешествие на Семьон Иванович Дежньов (ок. 1605 - 1673 г.). Неговата главна цел е била откриването на река Анадир, за която се знаело само от думите на местните жители якутите. Дежньов се добира до тази река, но преди това достига до носа, който днес носи неговото име – Дежньов. Така русите откриват онази точка на Азия, от която на изток само един пролив разделя континента от Северна Америка и нейната крайна севрозападна територия, известна на света днес като Аляска. През 1639 г. сибирски казаци, предвождани от Московитин, първи достигнали до загадъчното Охотско море. Вулкани, многоетажни гори и огромни разливи на реки посрещнали казаците. След това през 1648 г. от основания малко преди това от казака Михаил Стадухин дървен форт на брега на река Колима русите предприели отново велико пътуване отвъд Северния полярен кръг по течението на река Колима в Якутия, а след това през Северния ледовит океан - на изток, което ги отвежда до полуостров Чукотка, който днес познаваме като крайната североизточна земя на огромния азиатски континент.

Сведенията за изследователи, достигнали до Сибир в периода 1650 - 1800 г., са нищожни. Може да се каже, че по политически и ред други причини интересите към това отдалечено от цивилизацията и пусто място, престават. Едва през 1808 г. природоизследователят Григорий Иванович Лангсдроф (известен още и като Георг Хенрих фон Лангсдроф) се завръща в Петербург, преминавайки през Сибир. Първоначално той самият не осъзнава последствията от това свое „пътешествие”, но не след дълго интересът към Сибир нараства и даже може да се каже, че достига „критична точка”. Започват да се задават въпроси за природата, климата и даже за населението на това така студено и отдалечено място.

В периода 1820 - 1824 г. руският морски офицер и изследовател Пьотър Фьодорович Анжу става ръководител на експедиция за изследване крайбрежието на Сибир. Резултатите от тази експедиция дават нова и интересна информация за бреговете на тайнствената земя.

След него с непосилната задача да донесе нови знания за отдалечената замя се захваща изследователят Иван Дементиевич Черски. Той изследва Източен Сибир през 1873 г., а през 1890 г. се озовава в почти непознатия Североизточен Сибир. Черски е голям изследовател на Сибир, един от първите руски палеогеографи и геоморфолози. На него принадлежат едни от най-значимите трудове от 19 в. по география и геоморфология на Сибир.

През 1891 г. Михаил Илич Чайкин започва сверяване на Триангулачната система на Източен Сибир, като се опитва да обясни причините за така студения климат през зимата.

Григорий Ефимович Грум-Грижимайло е знаменит руски географ, зоолог, пътешественик и изследовател на Централна Азия. През 1893 г. изследва Сибир и Тувинската котловина.

Александър Андреевич Баранов през 1894 г. започва да се занимава с търговия между Москва, Петербург и Сибир, но резултатите му са отчайващи. Освен тях със Сибир се занимават и много други изслеователи сред които са: Василий Василиевич Прончишчев, Григорий Иванович Шелихов, Александър Фьодорович Мидендороф, както и много други.

От експедициите на всички тези изследователи, географи, пътешественици и морски офицери се създава по-пълна и по-ясна представа за Сибир. Започва да се развива търговия, но все още икономиката си остава слаба и едностранчива. Антон Павлович Чехов, след като посетил Далечния изток, писал: „Бедност, невежество и нищожество, така силни, щото довеждат до отчаяние...”. Но въпреки студа Сибир притежава магия, която омайва всеки осмелил се да се докосне до тайнствения свят. Ето как видният изследовател на Съветския север Белдирев описва първата си среща със Сибир: „А там на север? Безмълвие, безлюдни гори, забележително красива панорама от дивни планини, фантастични огньове на полярното сияние-картини, които поразяват със своята тържественост и величие. И е студено - така студено, че човек се радва на безлюдието, радостен, че никой друг не студува”.

През 1891 г. започва строежът на Транссибирската железница, която имала за цел да съкрати разтоянието от Иркутск до Москва с три денонощия. Дългото няколко хиляди километра трасе поема товарите на цялата железопътна мрежа на Русия към Далечния изток. Но дори и днес, при подробните знания, Сибир си остава една неразгадана загадка, криеща своята тайна може би за идните поколения.