Сила (физика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сила.
Силата е физична величина, показваща взаимодействието между телата. Тя е основно понятие във физиката и механиката. Прилагането на сила върху едно тяло предизвиква промяна в скоростта му, т.е. тялото получава някакво ускорение. Ако знаем това ускорение, както и масата на тялото можем да намерим големината на силата.
[редактиране] Втори закон на Нютон (втори закон на механиката)
Съгласно Втория закон на Нютон за движението от класическата механика, дадена сила ще придава ускорение обратнопропорционално на масата на тяло, което ускорение не зависи от скоростта на движение на системата. Този закон ни позволява да предскажем ускорението на материална точка. Записваме го като:
Където:
- F е силата, измерeна в нютони (N),
- t е времето, измерeно в секундии (s),
- p е импулса (моментно състояние, функция на времето)
- v е скоростта, измерeна в метри в секунда (m/s),
- m е масата, измерена в килограми (kg),
- a =
е ускорението, измерено в метри в секунда на квадрат (
).
Ускорението a е векторна величина, откъдето и силата F е векторна величина със същата посока като ускорението. Горните формули са за тяло с маса, която не се променя с времето t. Съществуват и формули за тела с променлива маса - ракета или совалка на тъкачен стан.
