Софийска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България.

Котловината има площ от 1180 кв. км като по този начин е най-голямата от Задбалканските котловини. Средната и надморска височина е 550 м. На север и североизток котловината е отделена от Софийската планина, и Мургаш които са дялове от Стара планина. На юг и югозапад се намират планините Вискяр, Люлин и Витоша. На югоизток се намират Лозенска планина и Вакарелската планина , които са части от Средна гора. Най-ниска е преградата от северозапад, където се намират Сливнишките височини.

Установено е че в минали геоложки времена, след оформянето на сaмото дъно на котловината, течението на река Искър било препречено и цялата днешна Софийска котловина била превърната в голямо езеро. На това се дължат глино-песъкливите почви, които покриват почти цялата котловина. Езерото престанало да съществува, след като милиони години по-късно реката пробила път през Стара планина и създала днешното си речно корито.

Софийската котловина е богата на минерални извори - Горна баня, Панчарево, Банкя и други. Тези извори, както и това че цялата област е предразположена към различни сеизмични колебания, се дължи на разломния характер на котловината.