Сръбска православна църква
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сръбската православна църква (на сръбски Српска православна црква) е православна християнска деноминация, включваща около 11 милиона души, начело с патриарх. Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Италия и Унгария. Под нейна юрисдикция е и сръбската диаспора в Америка, Западна Европа и Австралия. Въпросът за православната юрисдикция в Република Македония е предмет на спорове с Македонската православна църква.
[редактиране] История
Сръбската православна църква е основана в края на 9 век. През 1219 г. получава автокефален сатут. През 1346 г. е създадена Печката патриаршия. През 14 век попада под османско владичество и в църковна зависимост от Цариградската патриаршия. През 1557 г. отново извоюва независимост, но два века по-късно отново се оказва в подчинения на Цариград. Едва през 1879 г. отново става автокефална.
Обединението на всички православни епархии в единна Сръбска православна църква през 1919 г. От 1920 г. е възстановен афтокефалният статут на Сръбската църква. По времето на Кралство Югославия и последвалия социалистически период Сръбската православна църква e използвана от сръбските националисти за налагане на своите цели. Това довежда до отцепването на Охридската архиепископия през 1967 г., но и до днес никоя православна църква не е признала афтокефалността на самопровъзглавилата се Македонската православна църква. Днес, в резултат на разпадането на бивша Югославия и настъпилата национална криза, Сръбската православна църква става пристан и упора на сръбския народ, което я прави много популярна и влиятелна сред сръбското общество. Патриарх на СПЦ е Негово Светейшество патриарх Павле.
