Стокхолмски синдром
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Картинка:Stockholm syndrome.jpg
Заложниците от банката в Стокхолм
Стокхолмският синдром е психологически феномен, при които пленен или отвлечен човек се привързва към похитителя си и изпитва позитивни чувства към него. Понякога се нарича погрешно Хелзинкски синдром.
Името на това психологическо състояние, което всъщност не е синдром произлиза от събитията от 23 до 27 август в шведската столица Стокхолм. Четерима служители на кредитна банка в центъра на града са взети като заложници и държани пет дни. Неочаквано пленниците силно се привързват към похитителите си и изпитват добри чувства към тях. Понятието "стокхолмски синдром" е дело на шведският криминалист и психиатър Нилс Бейерот, който го споменава в изявленията си за медиите.
[редактиране] Известни случаи
- 14-годишната Елизабет Смарт държана в плен от юни 2002 до март 2003 от психично болен мъж се привързва към похитителя си макар че в този случай не може да се говори за истински стокхолмски синдром.[1]
- Наташа Кампуш държана в плен от 1998 до 2006 също изпитвала привличане към похитителя си - Волфганг Прикопил. След като Прикопил се самоубива малко след намирането ѝ Наташа реагира трагично на новината изпитвайки болка от загубата на скъп човек. Кампуш твърди, че е правила всичко доброволно без да ѝ бъде указано насилие.[2]
- ...
