Тарквиний Горди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Луций Тарвиний Горди (лат. Lucius Tarquinius Superbus) според преданията е последният, седми цар на древен Рим, управлявал в периода от 534 до 509 пр.н.е.. Известен е като голям тиранин. Превзема Суеса Помеция- древен град на волските в Лациум, югоизточно от Рим. Бива изгонен от Рим. Етруск по произход, отменя някой от реформите на своите предшественици, покорява сабините, подчинява Етрулия. С него се слага край на царския период в Рим.

Името на Луций Тарквиний Горди се свързва с една от легендите за произхода на остров Изола Тиберина. Според нея острова се образувал, след като ядосаните от тиранията му хора хвърлили тялото му в Тибър. То потънало на дъното и около него се натрупали пръст и тиня.

Седемте царе на Рим
Ромул| Нума Помпилий| Тул Хостилий| Анк Марций| Тарквиний Приск| Сервий Тулий| Тарквиний Горди|