Творителен падеж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Творителният падеж (на латински casus instrumentalis) е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява значение на субект на действието, обект, пространствени и времеви отношения. Най-общо творителният падеж означава, че дадено съществително е оръдие (инструмент) или средство, чрез което даден субект осъществява или извършва дадено действие. Съществителното може да бъде или физически обект или абстрактно понятие.
Съдържание |
[редактиране] Видове творителен падеж
[редактиране] При обстоятелствена употреба
[редактиране] Творителен за място
Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:
- рус.: Ехать полем (пътувам през поле), идти берегом (вървя по брега).
- ст.б.: Нъ инѣмъ пѫтьмъ отидѫ въ странѫ своѭ (те си отидоха през друг път в своята страна) (Матей, 2:12).
- хърв.: Putujem autocestom (пътувам по магистралата), Svakodnevno se vozim Župančićevom ulicom (всеки ден карам по улица „Жупанчич”).
[редактиране] Творителен за време
Творителният за време посочва времето на извършване на действието или на проява на състоянието:
- рус.: Работать ночами (работя нощем), Ранним утром он уходил в поле (рано сутринта той тръгваше за полето).
- ст.б.: Ноштьѭ срьдьцемь глумлѣхъ сѧ (нощем размислях в сърцето си) (Псалми, 76:7)
- хърв.: Vatrogasci rade danju, noću, vikendima i blagdanima (пожарникарите работят денонощно, в почивни и празнични дни).
[редактиране] Творителен за оръдие и средство
Творителният за оръдие и средство посочва оръдието (инструмента) или средството, чрез което се извършва действието:
- рус.: Писать карандашом (пиша с молив), рубить топором (сека с брадва), Я размахиваю руками (размахвам ръце).
- ст.б.: Копьемь емоу ребра прободе (прободе с копие ребрата му) (Йоан, 19:34).
- хърв.: Starac odmahuje glavom (старецът клати глава), Pas zamahne repom (кучето маха с опашка).
[редактиране] Творителен за начин на действие
Творителният за начин на действие дава качествено-определителна характеристика на извършеното действие:
- рус.: Идти быстрами шагами (вървя с бързи крачки), Дождь полил ручьями (дъждът се изля като порой)
- ст.б.: Нъ възалка робием образомъ (огладня като роб)
- хърв.: Hepatitis C uzrokuje oboljenje jetra sporim tijekom (хепатит C бавно причинява причинява заболяване на черния дроб).
[редактиране] Творителен за количество
Творителният за количество характеризира начина на извършване на действие откъм количествената му страна:
- рус.: Продавать десятками (продавам с десетки), брать сотнями (взимам със стотици).
- ст.б.: Имене моего ради съторицеѭ приметъ (заради моето име, ще получи стократно) (Матей, 19:29)
- хърв.: Lišće masline tisućama godina bilo korišteno kao antimikrobni proizvod (листата на маслината хиляди години се е използвало като антимикробно средство)
[редактиране] Творителен за ограничение
Творителният за ограничение посочва частично областта на проява на даден признак:
- рус.: Сильный духом (силен духом), известый своими трудами (известен с трудовете си).
- ст.б.: да и тѣломъ ицѣлѣетъ и доушеѭ съпасетъ сѧ (и тялото си ще излекува и душата си ще спаси).
- хърв.: Čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).
[редактиране] Творителен за причина
Творителният за причина посочва причината за извършване на действието:
- ст.б.: аште къто бѣдоѭ оукрадетъ (ако някой открадне [принуден] от нужда).
[редактиране] При необстоятелствена употреба
[редактиране] Творителен за обект
Творителният за обект посочва предмет в различни отношения към действието:
- рус.: Наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да осигуря с пари).
- хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću (природата беше надарила момчето с остър ум).
[редактиране] Творителен определителен
Творителният определителен посочва признак на предмета:
- рус.: Сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).
[редактиране] Творителен полупредикативен
Творителният полупредикативен посочва възрастовия период от живота или време на пребиваване в едно или друго състояние:
- рус.: Ребенком он долго болел (като дете дълго боледуваше)
[редактиране] Творителен предикативен
Творителният предикативен служи за изразяване на именната част на съставно сказуемо:
- рус.: Стал инженером (стана инженер), работает продавцом (работи като продавач).
- ст.б.: И сиротоѭ дѣтиштъ не бѫдетъ (и няма да има сироти дечица).
- хърв.: Crnooka mladica bijaše gotovo djetetom (черноокото момиче беше почти дете).
[редактиране] Творителен функционален
Творителният функционален посочва признак (състояние, свойство, положение, длъжност), създаван не от самото лице или предмет, а предизвикван или приписван от някой друг:
- рус.: Его назначили управдомом (назначиха го за домоуправител), Мак считают снотворным средством (макът е считан за сънотворно средство).
[редактиране] Творителен на действащото лице
Творителният на действащото лице посочва субекта на действие в страдателна конструкция или безлично изречение:
- рус.: Ошибка допущена учеником (грешка, допусната от ученика)
[редактиране] Творителен за съдържание
Творителният за съдържание уточнява значението на глагола като посочва обекта или областта на разпространение:
- рус.: Заниматься спортом (занимавам се със спорт), наслаждаться семейным счастьем (да се наслаждавам на семейно щастие).
- ст.б.: Ты владеши дрьжавоѭ морьскоѭ (ти властваш над морска държава)
- хърв.: Bavimo se uslužnim djelatnostima (занимаваме се с услуги).
[редактиране] Творителен за сравнение
Творителният за сравнение посочва степента или характера на извършеното действие:
- рус.: Лететь стрелой (летя като стрела)
[редактиране] Остатъци от творителен падеж в съвременния български език
В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж, например:
- в единствено число: денем, нощем, редом гърбом (в: обърна се гърбом към него = обърна се с гръб към него) и т.н.
- в множествено число: наопаки, бабешки и т.н.
[редактиране] Използвана литература
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
- Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
- Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
- I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
- Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
- Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
- Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
- Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев Старобългарски език. Текстове и речник, С. 1976
