Теория на игрите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теорията на игрите е клон от приложната математика, който изучава стратегическите ситуации, в които играчите избират различни ходове, опитвайки се да максимизират възнаграждението си. Развита първоначално като средство за обяснение на икономическото поведение, теорията на игрите сега се използва в много различни научни области от биология до философия. Тя се развива съществено и е формализирана за първи път от Джон фон Нойман преди и по време на Студената война главно заради приложението си във военната стратегия, особено понятието за взаимно гарантирано унищожение. От 70-те години на миналия век теорията на игрите се прилага към поведението на животните, включително и развитието на видовете чрез естествен подбор. Заради интересни игри като дилемата на затворника, при които взаимната корист е във вреда на всички, теорията на игрите е използвана в етиката и философията. Теорията на игрите наскоро привлече вниманието на информатиците поради прилагането й в изкуствения интелект и кибернетиката.

Освен научния интерес, теорията на игрите е обект на внимание и в популярната култура. Животът на лауреата на Нобелова награда и специалист в областта на теорията на игрите Джон Наш е тема на игралния филм от 2001 г. „Красив ум“. Няколко телевизионни игри използват ситуации от теорията на игрите.

Въпреки че е подобна на теорията на решенията, теорията на игрите изследва решения, които се вземат в среда, в която си взаимодействат различни играчи. С други думи, теорията на игрите изучава избора на оптимално поведение, когато загубите и изгодите от всеки избор не са фиксирани, а зависят от избора на други субекти.