Тичино (кантон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**Ticino**


Столица	Белинцона
Площ	2 812 km² (5-ти)
Най-висока точка	Адула (3 402 m)
Население (2004)	319 800 души (8-ми) 114 души/km²
Присъединен	1803
Съкращение	TI
Езици	италиански
Изпълнителен орган	Consiglio di Stato (5 души)
Законодателен орган	Gran Consiglio (90 души)
Окръзи	8
Общини	195
Официален сайт	www.TI.ch

Тичино (на италиански Ticino), наричан също Тесин (от немски Tessin) е кантон в Южна Швейцария. Заедно със съседните части на кантона Граубюнден той образува Италианска Швейцария (Svizzera Italiana), частта от страната с предимно италианскиговорещо население.

Площта на Тичино е 2 812 km², а населението - 319 800 души (2004). Столица е град Белинцона. Кантонът е наречен на преминаващата през него река Тичино.

[редактиране] География

Тичино е разположен в южната част на Швейцария и граничи на запад, юг и югоизток с Италия. На север са кантоните Вале и Ури, а на северозапад - кантонът Граубюнден. Тичино огражда италианския анклав Кампионе д'Италия. Заедно с най-южните части на Граубюнден и за разлика от останалата част на Швейцария, Тичино се намира в басейна на река По, южно от главния вододел на Алпите.

Кантонът е разделен на две части от прохода Монте Ченери. Северната, по-планинска част, се нарича Сопраченери и включва двете големи долини над Лаго Маджоре - Тичино и Маджия. Южната част, Соточенери, е областта около езерото Лугано.

Около 1/3 от площта на Тичино е заета от гори, а значителен дял имат и езерата Лаго Маджоре и Лугано. Река Тичино е най-голямата в кантона. Тя тече от северозапад през долините Бедрето и Левентина и се влива в Лаго Маджоре при Локарно. Нейни основни притоци са Брено и Моеза. Средната част от течението на реката образува широка долина, известна като Ривиера. Западните части на Тичино влизат в басейна на река Маджия.

[редактиране] Население

Населението на Тичино е около 320 000 души. Най-големите градове са Лугано, Локарно, Мендризио, Белинцона и Киасо.

Почти навскякъде писменият език е италиански, с изключение на община Боско, където преобладаващ е немският. Тичинезе, ломбардски диалект, все още се използва широко, но няма официален статут. Съществува известно количество популярна литература (стихотворения, комедии и други) на тичинезе, както и предавания по радиото и телевизията.

Населението на Тичино е предимно римокатолическо.

[редактиране] История

През Средновековието районът на днешния кантон Тичино е управляван от херцозите на Милано. През 15 век швейцарците в няколко поредни кампании завладяват долините по южните склонове на Алпите.

Кантонът Ури завладява долината Левентина през 1440, след като вече е владял някои от тези територии между 1403 и 1422. През 1500 обединените сили на Ури, Швиц и Нидвалден завладяват град Белинцона и долината Ривиера. Част от тази територия също е под властта на Ури между 1419 и 1422. В третата кампания участват войски на цялата Швейцарска конфедерация, по това време включваща 12 кантона. През 1512 са присъединени Локарно, долината Маджия, Лугано и Мендризио. Първоначално долината Левентина е част от кантона Ури, а останалата територия е управлявана съвместно от Дванадесетте кантона.

Територията на Тичино е последната област, присъединена към Швейцарската конфедерация. През 1798 опит за анексиране от Цизалпинската република е отблъснат от доброволчески милиции в Лугано. Между 1798 и 1803, по време на Хелветската република, Белинцона и Лугано са центрове на самостоятелни кантони, но през 1803 са обединени в Тичино, който става пълноправен член на Швейцарската конфедерация.

През 1830 е приета конституцията на кантона, която оттогава претърпява множество изменения. До 1878, когато столицата на кантона е установена в Белинцона, трите най-големи града, Белинцона, Лугано и Локарно, се редуват като административен център.

[редактиране] Управление

Парламентът на Тичино се нарича Голям съвет (Gran Consiglio) и има 90 члена. Той определя двама депутати в швейцарския Държавен съвет и осем в Националния съвет. Изпълнителен орган е петчленният Държавен съвет (Consiglio di Stato).

Към февруари 2006 кантонът Тичино включва 195 общини (comuni), обединени в 38 подокръга (circoli), които от своя страна образуват 8 окръга (distretti):

Мендризио
Лугано
Локарно
Валемаджия
Белинцона
Ривиера
Бленио
Левентина

[редактиране] Икономика

Най-важният сектор в икономиката на Тичино е туризмът. Няколкото езера и относително топлия климат правят кантона привлекателен за туристите от други части на страната.

Хълмистите склонове на Тичино се използват интензивно за производство на електричество с водноелектрически централи. За северните области е характерно говедовъдството, а за южните - лозарството и производството на вино. Други земеделски продукти са царевица, картофи, тютюн и зеленчуци.