Уилям Хенри Харисън

Уилям Хенри Харисън (9 февруари 1773– 4 април 1841) е бил военен лидер, политик и деветия (4 март 1841–4 април 1841) президент на САЩ. Той е бил губернатор на Индианските територии , по късно е конгрес мен и сенатор от Охайо. Харисън спечелва национална популярност като военен герой, побеждавайки американските индианци при битката Типекано (Tippecanoe) от 1811. Като генерал в последвалата война от 1812 година , неговият най – значим принос е победата в битката при Таймс.

Когато влиза в офиса през 1841 година той е на 67 години и е най – възрастния избиран президент, рекорд който е подобрен 140 години по – късно от Роналд Рейгън през 1980 година, Харисън умира точно един месец след започването на мандата му – това е най – краткият период на президентстване. Той е и първият президент , който умира в Белия Дом.

[редактиране] Младост и военна кариера

Харисън е роден в известна фамилия на политически деятели в плантацията Бъркли , във Вирджиния. Той е третият син на Бенджамин Харисън V и Елизабет Басет. Баща му е плантатор, който участва като делегат в Конституционния конгрес (1774– 1777), подписва Декларацията за независимостта (1776) и е губернатор на Вирджиния (1781– 1784). Братът на Уилям Хенри Харисън – Карл Басет Харисън, по – късно става член Камарата на представителите от името на Вирджиния.

Харисън за кратко посещава няколко колежа, като мечтата му е да стане доктор. Смъртта на баща му в 1791 година го оставя без финансови средства за бъдещето обучение и така на 18 години постъпва в редовете на армията. Изпратен е в Северозападната територия, където и прекарва голяма част от живота си. Харисън служи като помощник на генерал „Лудия Антъни” Уейн, от когото научава изкуството за умело командване на армия в граничните територии. Той участва в решаващата победа на Уейн при Фолен Тимбърс в 1794 година, която слага края на Северозападната Индианска война. Лейтенант Харисън е един от тези , които подписват Договора от Грийвил в 1795 година , който дава и основата за заселването на голяма част от днешен Охайо от белите американци.

Харисън напуска армията през 1789 година и става секретар на Северозападните територии като изпълнява длъжността на губернатор по време на отсъствието на Артур Клер. През 1799 година Харисън е избран за делегат, представляващ Северозападните Територии в шестият Конгрес на САЩ, като това е за период от 4 март 1799 година до 14 май 1800 година, Като конгресмен той става известен със Закона за земята на Харисън, който прави по – лесно закупуването на земя за заселване в Северозападните Територии. Той подава оставка от Конгреса, за да стане губернатор на новосъздадените Индиански Територии, като остава на този пост за 12 години до 1813г.

Основно задължение като губернатор е да придобива собственост върху земя от коренните индианци като по този начин да се дава възможност за ускоряване на заселването. Харисън сключва множество договори, като купува почти цяла днешна Индиана.Напрежението, което е по границите става значително по – голямо от обикновеното след 1809 година и подписването на Договора от Форт Уейн, в който Харисън осигурява закупуването на 2 500 000 милиона акра индианска земя (10 000 кв. километра). Индианските действия на съпротива срещу експанзията на САЩ се концентрират около шаунските (Shawnee) братя Текумсех (Tecumseh) и Тенскватава (Tenskwatawa), наречен още „Пророка”. Текумсех се обръща към Харисън с искане за анулиране на Договора от Форт Уейн и предупреждава да няма навлизане на бели заселници в тази земя и едновременно с това продължава да разширява Индианската Конфедерация. В 1811 година Харисън получава права да предприеме действия срещу Конфедерацията и спечелва бляскава победа при Профетаун. По време на Войната от 1812 година Харисън командва армията на Северозапада, като печели победи в Индиана и Охайо, а след това навлиза и в Канада и побеждава британските сили в Битката при Таймс.

[редактиране] Следвоенна политическа кариера

След войната той е избиран за различни политически длъжности , включително и в Камарата на представителите от името на Охайо, като служи от 8 октомври 1816 до 3 март 1819 година. Той е победен в изборите за губернатор на Охайо в 1820 година, но служи в щатския сенат на Охайо от 1819 до 1821 година. В 1824 година е избран в Сената на САЩ, където служи до 20 май 1828 година, когато поддава оставка , за да бъде назначен за пълномощен министър в Колумбия (1828– 1829).

Харисън е севернякът кандидат на партията на вигите за президентския пост през 1836 година, но губи от Мартин Ван Бурен, Той отново е кандидат през 1840 година и печели изключително изненадващо на изборите, преди всичко поради проявеното геройство по време на военната му служба, а допълнително за победата му допринася фактът, че през този период икономиката изпитва значителни трудности. Вицепрезидент е Джон Тейлър, като кампанията се отличава със силна експлоатация и преувеличаване на военните заслуги на Харисън и връзката му с обикновените хора.

[редактиране] Кратко президентство

С пристигането на Харисън във Вашингтон той се фокусира върху задачата да докаже, че все още си остава онзи военен герой , спечелил битката при Типекано, така както се е представял по време на кампанията. Той полага клетва на 4 март 1841 година – изключително студен и ветровит ден, Като пренебрегва това той се явява без палто и изнася най дългата в американската история реч по встъпване в президентство – почти два часа (неговият приятел от партията на вигите Даниел Уебстър я редактира, за да намали дължината). Като последица от това той получава настинка, която се развива в пневмония и жълтеница, всичко това довежда до мащабно отравяне на кръвта. Така той става първият американски президент, умрял в по време на мандат. Последните му думи са „Сър, искам да разберете истинските принципи на държавно управление. Искам ги схванете. Нищо повече.” Харисън има най – краткият президентски мандат от всички до сегашни президенти на САЩ – 32 дни, 12 часа и 30 минути. Джон Тейлър го замества кратко след това, Според някой легенди , възникнали по – късно, причината за смъртта на Харисън е проклятието на Текумсех , което той му отправя на смъртното си ложе.

Синът на Харисън – Джон Скот Харисън също е избран за Камарата на представителите от Охайо и служи там от 1853 до 1857 година. Внукът на Харисън – Бенджамин Харисън става 23– я президент на САЩ в 1889 година като това е единствената двойка президенти с връзка дядо – внук до момента. В 1889 година президентът Харисън (внука) изнася своята реч за встъпване в длъжност по време на дъжд. Като се съобразява с грешката на своя дядо , той моли отиващия си президент Грувър Кливланд да му държи чадър и изнася втората по дължина реч за встъпване в длъжност , след тази на дядо си.

Мартин Ван Бурен

>>>

президент на САЩ ( 4 март 1841— 4 април 1841)

>>>

Джон Тейлър

Взето от „http://bg.wikipedia.org../../../%D1%83/%D0%B8/%D0%BB/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BD_c0a0.html“.

Категории: Президенти на САЩ