Унгарска автономна област
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Унгарската автономна област е част от Република Румъния. Тя е автономия на секеите - унгарска етническа група, които представляват 77,3% от населението на областта (20,1% от останалите са румънци, 1,5% цигани, 0,4% немци и евреи). Официалните езици в областта са унгарски и румънски език.
С извършеното през 1950 г. административно-териториално деление на страната, Унгарската автономна област става една от 19-те административни еденици. Две години по-късно това е отразено и в приетата през септември Конституция. Унгарската автономна област се създава на част от територията на Трансилвания с административен център гр. Търгу Муреш и има автономно ръководство, избирано от местното население. През 1954 г. от общо над 2220 училища и секции на различните малцинства, 1597 са унгарски.
През втората половина на 50-те години настъпват радикални промени в отношението на управляващите към малцинствата. От 1957 г. започва постепеното ограничаване на мрежата от учебни заведения за унгарското население. Обучението на роден език е почти 100% интегрирано в системата на румънските учебни заведения.
През декември 1960 г. с правителствено постановление границите на Унгарската автономия са променени. Южната част на областта е присъединена към област Сталин, която по-късно е преименувана в окръг Брашов. Името на унгарската автономия е променено на Муреш-Унгарска автономна област по името на река Муреш. С тези административни промени процента на унгарското (секейско) население спада от 77,3% до 62%. Междувременно дейността на създаденото през 1949 г. специализирано Управление за националните малцинства е прекратена. В конституцията от 1965 г. вече няма текст, касаещ унгарското малцинство.
През 1968 г. румънското правителство закрива унгарската автономия и реорганизира административното деление на страната. Така е закрита и Муреш-Унгарската автономна област, а унгарското (секейско) население губи численото си превъзходство в новите области. В три от новите административни единици унгарците запазват известна численост: Муреш, Харгита и Ковасна.
Днес в две от тези три области унгарците са мнозинство: Харгита и Ковасна. Официалният език в тези области се определя от населението по общини. Ако в някоя от общините на тези две области унгарското население превишава 20%, то официалния език в нея е освен румънския и езика на тази общност. На този език са издават административните документи и се провежда обучението в училищата.
[редактиране] Външни връзки
- Map: Közigazgatási Beosztás 1956 Карта на административното разделение на Трансилвания през 1956 г., вклъчително Унгарската автономна област.
- Map: Közigazgatási Beosztás 1966 Карта на административното деление на Трансилвания през 1966 г., включително Муреш-Унгаската автономна област
- Map: A Székelyföld autonómiája, 1952-1968 ("Autonomous Székelyföld, 1952-1968"): Карта на Унгарската автономна област (1952-1960) и Муреш-Унгарската автономна област (1960-1968)
- Map: Народна република Румъния, Административно-териториално деление (1952), включително Унгарската автономна област.
