Филип Джонсън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Филип Джонсън американски архитект |
|
 |
|
| Роден: | 8 юли 1906 Кливланд, САЩ |
|---|---|
| Починал: | 25 януари 2005 Ню Канаан, САЩ |
Филип Джонсън е роден в Кливланд, Охайо, през 1906г. Той получава магистърска степен по история на архитектурата в Харвардския университет през 1930г. и след завършването си става директор на архитектурния отдел в музея на Модерното изкуство в Ню Йорк. През 1932г. до 1934г. и от 1945г. до 1954г. той е един от директорите на Изложението за Модерна архитектура МОМА в Ню Йорк което представя европейската модерна архитектурана Американското общество. Организирайки тази изложба Филип Джонсън и Хенри Ръсел Хичкок систематизират принципите на модерната архитектура в книга със заглавие “Международния стил: архитектурата от 1922 г.”. През 30-те години, Джонсън използва личните си финасови средства за да подкрепи каузата на много модерни архитекти, и най-вече Лудвиг Мис ван дер Рое. През 1940г. Джонсън се връща в Харвард, във факултета по дизайн, където се обучава при Марсел Брауер. Той получава магистърска степен по архутектура през 1943г. и започва практика в Кейбридж, Масачузец до 1946г., когато се премества обратно в Ню Йорк като директор на архитектурния отдел в МОМА. Работи с Ричард Фостър от 1964 до 1967г. и с Джон Бърджий от 1967г. до пенсионирането си. Става член на управата на МОМА през 1958г., получава златен медал през 1978г. и наградата за архитектура Прицкер през 1979г.
Като архитект, Джонсън е най-вече известен с работата си в ранните 50 години, докато е все още силно повлиян от Лудвиг Мис ван дер Рое. Обаче, той сменя архитектурните си принципи от модернист към пост-модернист и накрая – анти-пост-модернист. Това довежда до множество критики, че той е заинтересуван повече от стила отколкото от субстанцията/материалите. Той може би е запомнен по-скоро като стимулатор на идеи, отколкото като дизайнер.
Джонсън започва да проектира сгради през 1942г. обикновено луксозни като сложни материали и мащаби, с широко използване на вътрешното пространство, класически дух на симетрия и елегантност. Едни от най-важните му проекти включват собствения му дом, известната Стъклена къща (Glass House), построена през 1949г. в Ню Канън, Кънектикът,
Philip Johnson: Glass House, New Canaan, CT, 1949.
Glass House, New Canaan, CT.
Philip Johnson: Glass House, New Canaan, CT, 1949
прочутият стъклен небостъргач Сийграм, построен през 1958г.в Ню Йорк със съдействието на американския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое,
Mies van der Rohe & P. Johnson: Seagram Building NYC, 1954-58
центъра Кline science в университета Йейл (1962, Ню Хевън)
P. Johnson: Kline Biology Tower Yale U., 1966
и главната квартира на АТ&Т в Ню Йорк, посторена през 1984, която предизвиква бурни дискусии относно използването на бароков фронтон на върха на небостъргач.
P.Johnson&JBurgee:AT&TBuilding, NYC,1979- 1984
P. JohnsonBurgee: AT&TBuilding, NYC, 1979-84
Дебати са възниквали и относно дизайна на Джонсън за главната квартира на компанията Plate Glass в Питсбърг (1984) и по-точно, използването на готическа стъклена кула за сградата, както и за използването на стил Арт-деко за Transko Tower в Хюстън ( 1984).
Transco Tower, Houston, TX
Работата на Филип Джонсън може да се опише като блестяща и спираща дъха, но също и като ефектна и без вдъхновение. Почти винаги е противоречива. По един или друг начин, Филип Джонсън доминира в света на архитектурата по един уникален начин със своите небостъргачи, катедрали, музеи, градини и търговски центрове. През 90-те години, неговото име е все още много известно с десетки проекти, включително и нов комплекс от офиси в Чек Поинт Чарли в Берлин. В самото начало на своята кариера, в началото на 40-те години, Джонсън имал бърз успех, започвайки с известната Стъклена къща, прозрачната рамкирана сграда, в която живее. Този най-известен негов проект много прилича на неговия първи проект на къща за дипломната му работа в Харвард. Тя става образец на модерната архитектура. След Стъклената къща, работите на Джонсън стават импозантни и все по-амбициозни. Скоро негови работи могат да се видят в най-известните сгради като държавния театър в центъра Линкълн, сградата Ню Йорк Сийграм и Кристалната Катедрала в Гардън Гроув, Калифорния.
BellTower,CrystalCathedral,
Garden Grove Community Church, California
Тези проекти въвеждат ново поколение от стъклени кули. Джонсън става един от основателите на така наречения от него международен стил. Философията на тези следвоенни архитекти била че хората се чувстват по-сигурни зад стъклени стени и изпитват по-добра връзка с околната среда. Тъй като тези сгради станали скучни и банални, блясъка на международния стил започнал да потъмнява. Дори самия Джонсън станал критичен към движението, което сам оглавявал: “ всички ние, малдите архитекти, сме съгласни с твърдението че модерната архитектура е прекалено остаряла, плоска и студена. Франк Лойд Райт я е наричал плоскогърда, защото е цялата от стъкло, прозрачна и гладка и в нея няма нищо човешко.” На моменти, Джонсън е бил атакуван от различни политически движения. Той бил наречен фашист и нацист. По-късно той се отрича от убежденията си. Но Джонсън никога не е стоял дълго извън светлината на прожекторите. През 1984г. той взривил архитектурния свят със сградата на АТ&Т. Той комбинирал класически елементи с модерен дизайн, подготвяйки световната сцена за пост-модернистичната архитектура. Някои обвиняват Джонсън че просто комбинира и пречертава идеите на другите, но дори най-жестоките му критици казват че Джонсън е бил кардинален двигател за младите архитекти. Те също твърдят, че може би най-големия му принос към архитектурата са проектите му за паркове и градини. Един от най-известните паркове е градината на склуптурите в Музея на Модерното изкуство в Ню Йорк, където Джонсън бил архитект и член на управата. В чест на 90-тата му годишнина, музея прави изложба на произведения на изкуството, които той е дарил и изградил. В края на 50-те години, веднага след като си сътрудничил с Лудвиг Мис ван дер Рое по сградата Сийграм на Парк Авеню, той въвежда елементи на класическата архитектура в своите сгради, започвайки с едно дълго търсене да намери начин да съчетае модерната архитектура с историческите форми. това било търсене което той започва с прекалено абстрактни версии на Класицизма през 60-те години и завършва с кулминация на използването на чисти архитектурни форми от миналото в неговите ревивалистични небостъргачи през 80-те години. Тази фаза от кариерата му включва и добре познатите паметници като класическата, направена от розов гранит сграда на АТ&Т (сега сграда на Sony) на Мадисън Авеню, която той завършва през 1984 с Джон Бърджий, Кулата на Републиканската банка (сега център на NCNB) в Хюстън,
Pennzoil Place and NCNB Center, Houston,
в която излозва елементи на фламандската ренесансова архитектура, кулата Транско (сега кула Уилиамс) в Хюстън, в която включва романтични стъклени форми от 20-те години – това може би е най-красивия му небостъргач; и PPG Place в Питсбърг – стъклена кула с готическа форма, копираща формите на сградите на Парламента в Лондон.
