Фирдоуси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Абу ал-Касим Фирдоуси Туски Персийски поет
Роден:	ок. 935 Тус (днешен Фердоус), провинция Хорасан, Персия (дн. Иран)
Починал:	1020 Тус, Персия

Абу ал-Касим Хасан по-известен като Абу ал-Касим Фирдоуси Туски (още Абулкасем, حکیم ابوالقاسم فردوسی طوسی،, англ. - Abu al-Qasim Firdawsi; ист. име Ахмед-Мансур) (ок. 935 — 1020) е един от най-именитите и велики поети на Персия, известен с прозвището „Омир персийски“.

Фирдоуси е роден в Табаран, предградие на град Тус в иранската провинция Хорасан (дн. Разави Хорасан) някъде между 932 и 941 година (най-вероятно — 935). Собственото му име е Ахмед-Мансур. Абу ал-Касим (Абулкасем) е името на султан Махмуд Газневи. То е почетно и според тогавашните ислямски канони е задължително за поета. Фирдоуси е псевдонима на писателя и значи „Райския“. Освен това го кичели със званията хаким (учен, мъдрец) и устад (майстор). Роден е в семейството на дихкана Хасан. Слабо се интересувал от имота на баща си. Бързо се увлякъл от науките и поезията. Говорел арабски и литературния език на домюсюлмански Иран — пехлевийски (средноперсийски) — и вероятно е бил подробно запознат с поетическата история на Иран и неговите царе. Няма сведения за юношеските му години. Оженил се на 28-годишна възраст.

Фирдоуси отраснал в особена обстановка — времето, когато местни феодали си извоювали независимост от Арабския халифат и водели безспирни разпри помежду си, докато тюркските племена организирали нашествие след нашествие. По това време се възродил интереса към иранските национални предания и традиции. Този интерес във времето на залеза на Саманидската държава бил проявление на стремежът към национално обединение и поставянето на трона на наследствен владетел. В мрежите на това увлечение попаднал и младия поет. Център на литературния живот от това време била Бухара, където саманидите сметнали за редно да бъде създадена версифицирана версия на прозаическият сборник на Абу-Мансур ал Мимари „Ходай-наме“, съдържащ староперсийски легенди и династически пехлевийски хроники. С нелеката задача се заел младия и талантлив поет Дакики, чиято смърт през 997 г. оставила след него наследство от 1000 бейта (двустишия). Слухът за това вероятно достигнал до Фирдоуси и той решил да довърши бележитото дело. Така се родила най-великата епопея на иранското възраждане — „Шах-наме“ („Книга на царете“), която се състои от ок. 60000 бейти, надвишавайки седем пъти „Илиада“ на Омир. Тя е разделена на 50 части (броят на описаните царствувания) — от легендите за незапомнени времена, до царуването на последния ирански шах от династията на сасанидите, Яздегерд III Грешник. Реално обаче управлението на шаховете служи като исторически фон за разгръщането на ред красиви и ярко поетични легенди за герои, витязи и принцеси, митологически предания, стихотворни летописи и любовни поеми. В обобщение „Шах-наме“ представлява идеала на поета за единна иранска държава.

Фирдоуси работи върху своя епичен труд 30 или 35 години, който завършва през 1010 година на около 70-годишна възраст, вече загубил сина си (по който повод той пише знаменита елегия включена в „Шах-наме“). Творбата е посветена на султан Махмуд Газневи, който обаче проявява слаб интерес към творчеството на поета. Според една недостоверна легенда пък, Махмуд бил този, който поръчал „Шах-наме“ на Фирдоуси. За това той му обещал по жълтица за всеки бейт от творбата. Когато поета представя пред султана „Шах-наме“ той бил осмян от придворните поети Унсури, Асджади и Фарухи. Гледайки бедния старец, те определили жеста му като „селяндурщина“ — такъв посредствен поет да прави посвещение в името на самият султан. Фирдоуси получава за награда 60 000 сребърни дирхеми. Обиден поетът отишъл на баня. Там разделил парите между уредника на банята и продавача на бира. Този жест обидил жестоко Махмуд и той заповядал Фирдоуси да бъде стъпкан със слон. Поета избягал от града и в продължение на шест месеца се укривал в Херат (днешен Афганистан). Сетне минал през провинция Табаристан, където бил приютен от местния владетел Испахбат Шахриар, чийто род твърдял, че произхожда от сасанидите. Там Фирдоуси написал „Сатира за султан Махмуд“ от 100 стиха, включил я като увод в „Шах-наме“, а сетне я прочел на Испахбат и предложил да му я посвети. Ала владетеля отклонил предложението и настоял и тя да бъде посветена на самия Махмуд, като я купил за 100 дирхема на стих. Точния и съвсем коректен текст на тази сатира е достигнал абсолютно автентичен и непокътнат до наши дни. По-късно поета се установява в Багдад (дн. Ирак), където пише епическата творба „Юсуф и Зулейка“, състояща се от 9000 куплета. Творбата разказва арабската версия на библейската история за Йосиф и жената на Потифар.

По-късно по стечение на обстоятелствата Махмуд в крайна сметка за пръв път чува няколко двустишия от „Шах-наме“. Когато разбира коя е творбата помилва Фирдоуси и дори решава да се реваншира. По това време след тежки пътувания и скиталчество поета бил отново в родния си град. Султанът изпратил в Тус керван със жълтици, но докато влизал през западната врата „Рудбар“ на път за Табаран, през източната врата „Ризан“ изнасяли вече ковчега с тялото на Фирдоуси. Тъй като изповядвал ревностен зороастризъм до края на живота си, местният проповедник не позволил един рафиди (неверник) да бъде погребан в мюсюлманско гробище. Фирдоуси бил положен в градина отвъд портите на града. Жълтиците били предложени на дъщеря му (според някои източници сестра му), която гордо ги отказала. Когато научил за това, султана разпоредил с тях да възстановят кервансараят в Чаха на пътя от Мерве за Нишапур, а също така да изгонят от града духовника попречил поета да бъде погребан с почести.

Встрани от легендите конфликта между Махмуд и Фирдоуси се коренял в историята на страната. Освободилите се от арабско владичество местни владетели в Саманидската държава се оказали неспособни да окажат адекватен отпор на тюрките и през 999 г. столицата Бухара паднала под тяхна власт. Тронът бил зает именно от султан Махмуд — наемен тюркски воин, бивш слуга на саманидите. Като ислямски монарх той не можел да приеме явната антитуранска и антиарабска пропаганда в „Шах-наме“.

Историческите сведения за края на живота на Фирдоуси са достигнали до нас главно благодарение на поета Незами Самаркандски, който посещава Тус около 1120 година. Той успял да открие гроба на Фирдоуси, но не открива точна информация за датата и годината раждането или смъртта му, тъй като не е бил записан в списъка на придворните поети. Незами ни е предал това, което местни хора са му разказали за великият хаким.

През 1934 година град Тус е прекръстен на Фердоус по повод хилядагодишнината от рождението на поета.