Хард рок

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хард рокът (наричан също и хард-рок) е популярен стил в рок музиката, базиран върху основите на блуса и ранния рокендрол. Хард рок вълната води началото си от втората половина 60-те години на XX век, с появата на групи като Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple, The Rolling Stones и Alice Cooper. Характеризира се с мощни дистерни електрически китари, бързи рифове и ритми, игриви мелодии и много емоция. Настроенията в текстовете са най-често с весел купонджийски характер, примесен със силни чувства и известна доза протест и социална ангажираност. Обикновено към саунда се прибавят и клавири, а вокалите са агресивни и изразителни, но доста по-меки и мелодични от тези при хеви метъла. Тоновете в хард рока са най-често мажорни, за разлика от метъла, където властват минорните мрачни акорди. Много от хард рок групите наблягат на дълги и сложни инструментални партии в песните си, изпълнени с множество китарни и клавирни сола и вихрени инструментални карамболи, други се придържат към по-опростена структура с игриви запомнящи се рифове и прочувствени мелодии. При вокалните партии обикновено гласът определя основната мелодия, а не инструментала, както често се случва при метъла. Обикновено композициите на песните позволяват свободни импровизации на концертни изпълнения и активно участие на публиката.