Храстовиден очиболец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Храстовиден очиболец

Цветове на храстовиден очиболец (Potentilla fruticosa)

Класификация

царство:	Растения	Plantae
отдел:	Покритосеменни	Magnoliophyta
клас:	Двусемеделни	Magnoliopsida
разред:	Розови	Rosales
семейство:	Розоцветни	Rosaceae
род:	Очиболец	Potentilla
вид:	храстовиден	fruticosa

Научно наименование

	Potentilla fruticosa Linnaeus, 1753
Синоними: Potentilla floribunda Pursh Dasiphora floribunda Rydb., 1898 Pentaphylloides fruticosa Schwartz Dasiphora fruticosa ^[1]

Храстовидният очиболец (Potentilla fruticosa) е храст от семейство Розоцветни.

[редактиране] Описание

Поради много широкия си ареал (виж Разпространение) и голямата приспособяемост, има големи разлики във външния си вид. Има няколко подвида, много култивирани сортове и хибриди с други видове очиболец^[2].

На височина достига до 2 м при благоприятни условия^[3], а в Сибир и по високите планини рядко доближава 1 м.

Кората е червеникава и понякога леко се сивее^[2].

Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери - от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5-3 см, при някои културни сортове до 5 см. При културните сортове се наблюдават други цветове - оранжеви, червени, розови, дори бели^[4].

В България достига височина до 1 м и цъфти от май до септември. Глациален реликт.

[редактиране] Разпространение

Разпространен е из целия умерен пояс на Северното полукълбо - Европа, Азия, Северна Америка^[3]. В България расте единствено на съвсем ограничена площ в местностите Раково дере и Беглика, община Батак, Западни Родопи. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Заема най-различни биотопи - гори, лесостепи, планини. Не е взискателен към вида на почвите - може да вирее на песъчливи, хумусни или глинести. Също така не е придирчив към киселинноста и може да се развива на кисели, неутрални или алкални почви. Единственото изискване е почвата да е отцедлива^[5].

Според описанието на сайта Plants For A Future^[5], понася силни ветрове, но не и морски въздух. Въпреки това в Швеция е разпространен на островите Йоланд и Готланд в Балтийско море. Едно от имената му на шведски съдържа определението йоландски - „йоландсток“ (Ölandstok). Карл Линей го намира през 1741 г. точно на Йоланд и го класифицира през 1753 г.