Хулио Кортасар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Хулио Флоренсио Кортасар аржентински писател |
|
 |
|
| Роден: | 26 август 1914 Брюксел, Белгия |
|---|---|
| Починал: | 12 февруари 1984 Париж, Франция |
Хулио Кортасар (на испански: Julio Cortázar) е аржентински писател, автор на няколко експериментални романа и на множество къси разкази.
[редактиране] Биография
Хулио Флоренсио Кортасар е роден в Брюксел, Белгия, през 1914 г. Родителите му са аржентинци и през 1918 г. се връщат с него в Буенос Айрес.
Завършва педагогическото училище "Мариано Акоста", после учи една година в Университета в Буенос Айрес, но прекъсва следването си. Няколко години преподава в гимназии в малките градчета Боливар и Чивилкой в провинция Буенос Айрес. По-късно става преподавател по френска литература в новооткрития по това време Университет Куйо в Мендоса.
Противопоставя се на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му стипендия от френското правителство и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО.
Сред преводите му на испански са „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По.
През последните си години той активно се ангажира с левичарски каузи в Латинска Америка, подкрепяйки Кубинската революция и сандинисткото правителство в Никарагуа. Литературната му активност намалява. Кортасар умира през 1984 г. в Париж от левкемия.
[редактиране] Библиография
- 1937 — Presencia ("Присъствие", поетичен сборник)
- 1949 — Los Reyes („Царете“, драма)
- 1951 — Bestiario („Бестиарий“, сборник разкази)
- 1956 — Final del Juego („Край на играта“, сборник разкази)
- 1959 — Las armas secretas („Тайните оръжия“ - сборник разкази, съдържа известната повест „Преследвачът“)
- 1959 — Los premios („Лотарията“, роман, преведен на български)
- 1962 — Historias de cronopios y de famas („Истории за кронопи и фами“)
- 1963 — Rayuela („Игра на дама“, роман, издаден в преведод на български през 2006 г.)
- 1966 — Todos los fuegos el fuego („Всички огньове огънят“, сборник разкази)
- 1967 — La vuelta al dia en ochenta mundos („Пътешествие около деня за осемдесет свята“, алманах)
- 1968 — 62. Modelo para armar („62. Модел за сглобяване“, роман)
- 1969 — Ultimo round („Последен рунд“, алманах)
- 1972 — La prosa del observatorio („Проза от обсерваторията“)
- 1973 — Libro de Manuel („Книга на Мануел“, роман)
- 1974 — Octaedro ("Октаедър", сборник разкази)
- 1977 — Alguien que anda por ahí („Някой, който се шляе“, сборник разкази)
- 1978 — Territorios („Територии“)
- 1979 — Un tal Lucas („Някой си Лукас“)
- 1983 — Los autonautas de la cosmopista („Автонавтите на космострадата“, пътепис, написан съвместно с третата му съпруга Карол Дънлоп)
- 1980 — Queremos tanto a Glenda („Толкова обичаме Гленда“, сборник разкази)
- 1982 — Deshoras („Никое време“, сборник разкази)
- 1983 — Nicaragua tan violentamente dulce
- 1986 — Divertimento ("Забавата", роман, написан през 1949, но издаден посмъртно)
- 1986 — El examen ("Изпитът", роман, написан през 1950, но издаден посмъртно)
- 1995 — Diario de Andrés Fava („Дневник на Андрес Фава“)
- 1995 — Adiós, Robinson („Сбогом, Робинзон“)
- 1999 — Писма (3 тома)
По-голямата част от разказите на Кортасар са преведени на български, но са събрани в различни антологии.
