ЮНЕСКО
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Образователната, научна и културна организация на ООН (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization), по-известна като ЮНЕСКО (UNESCO), е агенция на Обединените нации (ООН), установена през 1946 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областите на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсална почит към справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото, на което се основава организацията, гласи, че "мирът e създаден, не за да се проваля, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството."
Днес повече от 180 нации принадлежат към ЮНЕСКО. Главният щаб на агенцията се намира в Париж, Франция и ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история, и международни споразумения за съдействие, осигуряващи културното и природното наследство на света и опазването на човешките права.
Съдържание |
[редактиране] Устройство на ЮНЕСКО
Агенцията има 190 членове. Политиката на организацията се решават от обща конференция, която се свиква на всеки две години; тя се състои от един представител за всяка държава членка. Изпълнителният комитет се състои от 34 членове, които са избирани за три-годишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.
[редактиране] Проекти на организацията
След Втората Световна Война, ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на Юнеско засяга проблема с "основното образование" - учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, в Камбоджа, Индия, Южна Корея, Либерия, Тайланд и Турция, а центрове за основно образование - в Латинска Америка и в Близкия изток.
През 1959, ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа на язовир Асуан (Аswan). За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от този списък са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.
[редактиране] Затруднения в организацията и реформиране
През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение в подкрепа на Новия Световен Информационен Ред, според който информацията трябва да е обща и всеки дa има равен достъп до нея. Обвинителите - САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984,1985,1986, обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахостничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски Блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.
Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности.
До средата на 1990-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997, а САЩ се връщат през 2003.
