Цариградски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цариградският договор е мирен договор, сключен на 16 септември 1913 година в османската столица Цариград (Истанбул) между България и Османската империя. С него се уреждат взаимоотношенията между двете страни след турското нахлуване в Източна Тракия.

По време на Междусъюзническата война Османската империя нахлува на 30 юни в Източна Тракия и я реокупира. Това е улеснено и от отсъствието на български войски там. Румъния също нахлува в България и стига до София. Българското правителство е принудено да сключи мир, въпреки стабилизацията на фронта срещу Сърбия и Гърция. Така се стига до Букурещки договор (1913). България сключва отделен мирен договор с турците. Според него България губи Източна Тракия без Свиленградско, Малкотърновско и част от Странджа. Много българи от тези краища търсят убежище в България.

С този договор България окончателно губи Източна Тракия.