Междусъюзническа война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Междусъюзническата война се води между България и бившите й съюзнички от Балканския съюз (Сърбия, Гърция и Черна гора, подкрепени от Румъния и Турция през юни-юли 1913.
Съдържание |
[редактиране] Причини и предистория
На 17 май 1913, при подписването на Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война, не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но Сърбия и Гърция сключват таен договор два дни по-късно, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз ескалира и довежда до избухването на Междусъюзническата война. Освен това Великите сили в лицата на Австро-Унгария и Германия насърчават България, за да влезе тя във военен конфликт и по този начин да се унищожи Балканския съюз и руското влияние на Балканите. Русия обаче отправя предупреждение, че който пръв обяви война, ще носи отговорност за последствията.
Сърбия предявява претенции за земите на запад от р. Вардар, и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912. Тя окупира спорната и безспорната зона в Македония. Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия, и не освобождава населените с българи земи. Румъния от своя страна поисква Южна Добруджа. Турското правителство иска да възвърне старите си земи, които се намирали на запад от линията Мидия-Енос.
Претенциите на бившите съюзнички на България са неоснователни, тъй като България изнася почти цялата Балканска война на свой гръб и поема основните удари на турските войски. Освен това в Македония българското население е преобладаващо. Сръбските и гръцките войски упражняват насилие над българското население. Например на 19 юни, след престрелки с българската войска (5-13 юни), сръбската войска опожарява село Злетово (до Кочани) и изгаря населението му.
[редактиране] Разположение на армиите преди войната
Армиите на Сърбия и Гърция се съсредоточават на границите с България. След сключването на Лондонския мир, България прехвърля войските си от Източна Тракия на фронт от устието на р. Тимок до устието на р. Места. Оставяйки много малко войска на границата с Турция, на практика България оставя границата с Турция непокрита, а турската армия стои мобилизирана на границата с България. Румънската армия се съсредоточава в района Бекет — Корабия и се подготвя за нападение. Сръбската армия е заела Македония и Поморавието. Гръцката армия се съсредоточава в Южна и Беломорска Македония.
[редактиране] Войски
България разполага с 500 490 души армия при първоначално мобилизирани 600 000.; Сърбия — с 350 000 души; Гърция — с 230 000 души; Румъния — с 500 000 души; Турция — около 250 000. Черна гора участва с една дивизия от 12 000 души.
[редактиране] Ход
Българския цар Фердинанд решава да сплаши противниците си и на 16 юни 1913 предприема военни действия срещу Сърбия и Гърция, изпращайки II и IV български армии срещу тях. Целта на Фердинанд е да принуди бившите съюзнички да отстъпят, като същевременно не обявява война. На 18 юни българското правителство наредежда акцията да бъде спряна, защото има опасност страната да бъде изолирана. Сърбия и Гърция обаче предприемат офанзива и атакуват по целия фронт.
IV и V български армии, командвани от Михаил Савов, разбиват сръбската армия в Македония в периода 17 юни-8 юли. II армия настъпва срещу гръцката войска. I и III армии се включват по-късно. I армия настъпва към Пирот и по долината на р. Нишава и застрашава сръбската армия в Македония. След прегрупиране, българската армия започва настъпление, а сръбската армия преминава към отбрана. Гръцката армия е блокирана в Кресненския пролом и е изправена пред опасност от пълно унищожение. Гърция търси помощ от Сърбия, но сръбската армия е в трудна позиция и не е в състояния да направи нещо по-сериозно. Престолонаследника на гръцкия трон иска примирие.
Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската й армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Кавалерийски отряди достигат до с. Враждебна. При Белоградчик румънски и сръбски войски се срещат. Турция се включва във войната на 1 юли и армията й преминава линията Мидия-Енос, достигайки старата граница. На 10 юли окупират Одрин.
[редактиране] Мир
Армията е принудена да капитулира, макар и непобедена. На 18 юли 1913 правителството на Васил Радославов иска примирие. На 28 юли (1 август нов стил) 1913 е подписан Букурещкият мирен договор, по силата на който Сърбия прибира Вардарска Македония, Гърция — Южна и Беломорска Македония, Румъния — Южна Добруджа, а България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. България губи Източна Тракия според Цариградския договор, подписан между България и Турция на 16 септември 1913.
[редактиране] Последици
Решенията на Букурещкия мирен договор са първа национална катастрофа за България. От присвоените български земи прииждат около 250 000 бежанци. Над 65 000 души умират във войната, а над 100 000 са ранени. Българският икономически подем е загубен, а от страната са откъснати големи територии с българско население.
[редактиране] Използвана литература
- Съвременна българска енциклопедия, 2003
- История на България, 2003
