Черкези
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Черкезите са народ, населяващ северните и западните части на Кавказ. В миналото са били наричани зихи, меоти и адиги. Исторически Русия винаги се е опитвала да ги покори, заедно с другите кавказки народи, но винаги е срещала сериозна съпротива. Днес черкезите живеят в автономната област Карачаево-Черкезия в състава на Руската федерация. След Кримската война големи маси черкези се приселели в Османската империя, а оттам турците са ги преселили в България и някои други страни. По характер са жестоки и своенравни. Били са известни като много добри конекрадци. Турските власти са ги използвали в качеството им на доброволна войска "башибозук", в която освен черкези имало помаци, цигани, татари, турци, албанци, кюрди и юруци. Заселени в България, черкезите постоянно тероризирали мирното население, извършвайки набези в българските села, и избивайки жителите им. След 1878 г. по-голямата част от черкезите в страната се изселили в Турция, страхувайки се от българско възмездие за извършените от тях жестокости. Днес в България само около 1300 души се определят като черкези. По вероизповедание са мюсюлмани-сунити.
В България първите компактни маси се заселват през 1861г. До 1870г. в България турското правителство заселва над 30 000 черкезки семейства. Така например в Одринска кааза са заселени 6 000 семейства, от Видин до Силистра около 13 000 семейства, в Софийска и Нишка кааза над 12 000 семейства. Освен това големи групи черкези, били изселени от Анадола, където дошли след края на Кавказката война и заселени в България, предимно в Ямболско, Бургаско, Пловдивско, Старозагорско, Сливенско и Търновско. По някои предположения общия брой на черкезите в България към 1876г. е около 150 000 души. Трябва да се има в предвид, че черкези е събирателно понятие за много народи, населяващи Кавказ като кабардинци, бесланци, осетинци, чеченци, дагестанци, карачаевци, балкарци, адиги, темургеевци, абадзехи и други. Самия черкезки народ е бил малоброен и концентриран в района на днешната Карачаево - Черкесия. След 1878г. почти всички черкези се изселват с бягащото турско население и по пътя си извършват много зверства над цивилното българско население. Крадат и много деца, добитък и покъщнина, който след това продават в Турция. За периода 1861 - 1877г. най-гъсто населени с черкези са били районите на Видин, Лом, Димово, Враца, Монтана, Плевен. Луковит, София, Търново, Добрич, Силистра, Шумен, Варна и Разград. Едни от най-жестоките черкези са населявали село Бързински суват/Бързински черкези/, дн.Ботево, област Враца. Местния първенец Мехмед Джамбалазоглу е бил прочут с необичайната си жестокост и свирепост. Известно е че той и хората му организират черкезка конница от близките села и преследват ботевата чета по пътя и към Врачанския балкан. Според предания на стари хора Джамбалаза е убил много невинни хора в околността, включително и 4 девойки, които заклал лично след като един турчин изкал да му ги отнеме. Мехмед пада убит в боя с ботевите четници, и скоро мястото му заема някой си Али, също черкезин. Шайката им наброявала около 150 души, все главорези, които тероризали българското население и през Руско-турската война през 1877-78г. Във войната по своята жестокост се отличил и черкезина Дагестани Мехмед, който водил над 1 000 конника черкези от селата в Ямболско и Бургаско. Той и хората му се отличават в опожаряването на Стара Загора и в зверското избиване на хиляди българи, намерили убежище в града през лятото на 1877г. Участва и в боевете за Шипка, но не постига никакви военни заслуги. Не е известна съдбата му. Известен брой черкезките села и населението им са били унищожени от българите и руските войски по време на войната през 1877-78г., което е била естествена реакция на изстрадалите българи.
