Южна Добруджа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южна Добруджа (Dobrogea de sud или Cadrilater на румънски) е област в Североизточна България. Тя обхваща най-югозападните части на Добруджа, влизащи в Добричка и Област Силистра. Територията ѝ е 7 565 km² и има население от 358 000 души.
[редактиране] История
През новата си история Южна Добруджа има смесено по етнически състав население от българи и турци с множество малцинства, включително гагаузи, кримски татари и румънци.
Южна Добруджа е била част от независимото Княжество България от времето на Освобождението на България от турско робство през 1878 г. до Балканските войни. След като България губи Втората Балканска война, Южна Добруджа е присъединена към Румъния след подписания през 1913 г. Букурещки договор. Румъния управлява тази територия до 1940 г., като междувременно я заселва с десетки хиляди арумъни от Македония и Северна Гърция, както и с румънци от Влашко.
През 1940 г. Южна Добруджа е върната на България с Крайовската спогодба. Договорът предвижда и обмен на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското - Северна Добруджа. Към момента на анексирането на територията към Румъния през 1913 г., от 286 000 жители едва 10 000 са били румънци. До 1940 г., кампанията за колонизиране на района увеличава броя на румънците и арумъните до 110 000.
[редактиране] Източници
Тази статия е редактирано и преведено копие на статиите [1] на сайта http://en.wikipedia.org и [[2]] на http://ro.wikipedia.org. Оригиналните статии, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.
