Янош Кадар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Янош Кадар унгарски политик |
|
| Роден: | 26 май 1912 Фиуме, дн. Хърватска |
|---|---|
| Починал: | 6 юли 1989 Будапеща, Унгария |
Съдържание |
[редактиране] Начална информация
Янош Кадар (на унгарски Kádár János) е унгарски политик комунист. Вицепремиер в правителството на Имре Наги, той се противопоставя на неговите либерални реформи. След окупацията на страната от Съветския съюз през 1956 той застава начело на Унгарската социалистическа работническа партия. Партията управлява от 1956 г. до 1988 г., като два пъти е министър председател (1956 - 1958 г. и 1961 - 1965 г.).
[редактиране] Дейност преди и по време на Втората световна война
Роден е във Фиуме, което по това време е в Австро-Унгарската империя. Присъединява се към нелегалната унгарска комунистическа партия през 1931 г., поради което е арестуван многократно за незаконна политическа дейност. По време на Втората Световна война се бие на страната на Чехословакия.
[редактиране] Участие във властта
На изборите през 1946 г. е избран за заместник главен секретар на унгарската комунистическа партия и през 1949 г. става министър на вътрешните работи и оглавява Будапещската секретна полиция. Кадар става известен като върл привърженик на партията и Сталин, след като арестува Ласло Райк, който критикувал опитите на Съветския съюз да наложи сталинистки стил на управление в Унгария. През 1951 г. Кадар е обвинен от премиера Матяш Ракоши в предателство и подкрепа на Тито, но е освободен през 1953 г. Назначен е като лидер на тежкия индустриален сектор на Будапеща, където намира много привърженици сред работниците, които искат по-голяма свобода при сключването на търговски сделки. Става заместник премиер в новосъздаденото правителство оглавено от Имре Наги. Наги започва процес на либерализация като премахва цензурата в пресата, освобождава много политически затворници и излага искания за напускане на Варшавския договор. Кадар е силно против тези промени и започва да ненавижда Наги.
[редактиране] Унгарската революция през 1956 г. и поемане на управлението
Янош Кадар е централна фигура в събитията след Унгарската революция през 1956 г., допринесла за свалянето на Наги. Следвайки Съветската инвазия и премахването на Наги на 8 ноември в 5:05 сутринта по радиото на червената армия Кадар обявява образуването на Революционно Работническо-селско правителство съставено изцяло от комунисти. Кадар става министър-председател и лидер на комунистическата партия, която е преименувана на Унгарска социалистическа работническа партия. Той обявява програма от 15 точки:
1. да защитава унгарската независимост и суверенитет 2. да защитава демократичните и социалистически права на хората 3. да спре братоубийствените боеве и да възстанови реда 4. да създаде братски отношения с другите социалистически страни. 5. да сътрудничи мирно с всички страни независимо от формата им на управление 6. бързо и ефективно да вдигне стандарта на живот за всички унгарци 7. подобряване на пет-годишния план, за да се подобри стандарта на живот 8. елиминиране на бюрокрацията и разширяващата се демокрация в полза на работниците 9. поради разширената демокрация работата трябва да бъде извършвана във фабрики и предприятия 10. за увеличаване на селскостопанската продукция се премахва задължителните доставки и помощи на индивидуалните фермери 11. да гарантира демократични избори във вече съществуващите административни секции 12. да подпомага занаятчиите и търговията на дребно 13. да развива Унгарската култура в духа на Унгарските традиции 14. Унгарското революционно работническо-селско правителство, което работи в интерес на народа, да поиска помощ от Червената армия, за да смаже левицата и да възстанови реда и спокойствието в Унгария 15. да преговаря със силите от Варшавския договор за напускането на Унгария
Кадар заявява, че “всеки, който не е срещу нас, е с нас” и, че обикновените хора могат да четат, говорят и дори пишат с уместна свобода без да се страхуват. Всички действия на Кадар и точки от плана му работят за народа. Само петнайсета точка бива премахната след натиск от Варшавския пакт и 200 000 Съветски отряда са изпратени в Унгария. На 17 юни 1958 г. правителството на Кадар обявява, че последователите на Наги са обвинени в предателство и саботиране на демократичния строй, също така и че Имре Наги, Пал Малетер и Миклош Гимеш са екзекутирани за тези престъпления.
През 1976 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
