1 април
от Уикипедия, свободната енциклопедия
1 април е 91-ият ден в годината според григорианския календар (92-и през високосна). Остават 274 дни до края на годината.
| Март - Април - Май | ||||||
| пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд |
| 1 | ||||||
| 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
| 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
| 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
| 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
| 30 | ||||||
| календар за 2007 г. Всички дати |
||||||
Съдържание |
[редактиране] Събития
- 1572 г. — Група протестантски пирати превзема град Брийле.
- 1778 г. — Бизнесменът от Ню Орлийнз Оливър Полък създава знака на долара.
- 1875 г. — Лондонският вестник „Таймс“ първи започва да печата всекидневна метеорологична информация.
- 1890 г. — В САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус.
- 1906 г. — Подписана е Международна конвенция за защита на птиците.
- 1916 г. — В България се въвежда новият Григориански календар.
- 1939 г. — Пада Втората испанска република.
- 1940 г. — В Ню Джърси е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп.
- 1946 г. — Във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър.
- 1947 г. — Павлос I става крал на Гърция.
- 1947 г. — В София е основан Съюз на българските композитори — творческа организация на композитори и музиковеди
- 1948 г. — Започва блокадата на Берлин, след като руснаците предприемат проверки на пътния и жп трафик между града и западните зони.
- 1959 г. — Създадена е Българска национална филмотека (първоначално името й е Държавен филмов архив).
- 1960 г. — САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен спътник.
- 1979 г. — Иран е провъзгласен за Ислямска република.
- 1987 г. — Американецът Стивън Нюмън завършва за 4 години първата околосветска пеша обиколка (36 200 км, посетени 20 страни на пет континента).
- 1998 г. — На публичен търг в Лондон цигулка “Страдивариус” е продадена за 1 526 000 долара — световен рекорд за цена на музикален инструмент.
- 2006 г. — В Япония за първи път в света започва излъчване на цифрова телевизия за мобилни телефони.
[редактиране] Родени
- 1578 г. — Уилям Харвей, английски лекар
- 1697 г. — абат Прево, френски писател и журналист, автор на „Манон Леско“
- 1753 г. — Граф Жозеф Мари дьо Местр, френски политик, публицист, религиозен философ, масон
- 1809 г. — Николай Гогол, руски писател, поет и драматург
- 1815 г. — Ото фон Бисмарк, първи канцлер на обединена Германия през 1871 г., председателствал Берлинския конгрес
- 1847 г. — Йордан Брадел, български лекар
- 1862 г. — Антон Митов, български художник
- 1873 г. — Сергей Рахманинов, руски композитор и пианист-виртуоз
- 1881 г. — Октавиан Гога, румънски поет, общественик, политик, драматург
- 1905 г. — Еманюел Муние, френски философ, представител на персонализма
- 1908 г. — Ейбрахам Маслоу, американски психолог
- 1920 г. — Тоширо Мифуне, японски актьор и продуцент
- 1926 г. — Ан Макафри, американска писателка
- 1929 г. — Иван Станчов, български дипломат
- 1929 г. — Милан Кундера, чехословашки писател
- 1931 г. — Петър Пашов, български езиковед
- 1941 г. — Самюъл Дилейни, американски писател
- 1941 г. — Рашко Сугарев, български писател
- 1975 г. — Магдалена Малеева, българска тенисистка
[редактиране] Починали
- 1939 г. — Антон Макаренко, руски педагог и писател
- 1947 г. — Георгиос II, крал на Гърция
- 1947 г. — Екатерина Каравелова, българска общественичка, деятелка на женското движение, публицистка
- 1966 г. — Димитър Димов, български писател
- 1917 г. — Скот Джоплин, американски джаз-музикант
- 1952 г. — Ференц Молнар, унгарски драматург и писател
- 1960 г. — Бенедикт Кауцки, австрийски общественик и политик
- 1968 г. — Лев Ландау, руски физик
- 1976 г. — Макс Ернст, немски художник и скулптор сюрреалист, основател на авангардната група „Дада“
- 1984 г. — Марвин Гей, американски музикант
