Hi-fi

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Hi-Fi е стандарт за качество на възпроизвеждането на звук и/или изображение. Hi-Fi е съкращение от High Fidelity (от английски – „висока вярност“) и означава високо ниво на вярност на възпроизведения звук/образ с оригинала. Hi-Fi за пръв път се използва през 1950-те за обозначаване на висококачествените електрически грамофони.

До 1973г. производителите на аудиотехника са поставяли надписът на продуктите си от висок клас, без да са взимали под внимание общоприет стандарт за качество на възпроизвеждания звук. През гореспоменатата година Deutsches Institut für Normung (Немски институт за стандартизация) въвежда стандарта за качество DIN 45500, чрез който се регламентира, кои звуковъзпроизвеждащи устройства могат да бъдат означавани като Hi-Fi. Изискванията за ниво на нелинеините изкривявания, честотна лента, равномерност на АЧХ, максималнa акустична мощност и смесване на каналите обхващат всички блокове от аудиосистемата (грамофони, касетни декове, усилватели, озвучителни тела).

Стандартът DIN 45500 вече не се ползва. Терминът Hi-Fi, обаче, все още е популярен в средите на аудиофилите. Изискванията им не се отнасят до такава степен към измеримото качество на системата, колкото до мекия, чист и пространствен звук.